Съсредоточи се!
Вин дръпна колана на карирания халат в червено и черно, закачен в банята, привидно безобидната дреха, която беше купил заради платнения колан — и той наистина щеше да му свърши работа.
Наниза кожения си колан през платнените дръжки на пазарската си торба, така че сега той хем пристягаше панталона, хем придържаше и торбата.
Вин се събу, после върза връзките на обувките си и ги провеси от шията си.
Завърза единия край на колана на халата около летва на столчето, а другия — за левия си глезен, като остави колкото може повече дължина помежду.
За малко да забравя!
Кондора метна мобилния си телефон и той издрънча по коридора към спалнята му.
Извади жълтите гумени ръкавици.
— Джаф! Джаф! Джаф!
Кучета на съседката отвън… По кого лаеше?
Кондора се качи върху столчето до о, толкова голата бяла стена, пресегна се нагоре…
Ръцете му с жълти гумени ръкавици не оставиха никакви отпечатъци по белия панел на тавана към тясното пространство между него и покрива, широко колкото да изпълзи човек.
— Джаф! Джаф! Джаф!
Вин се хвана за ръба на този отвор, стъпи с лявото си стъпало, завързано с колана от халата, провеси отзад платнената торба, опря обутия с чорап десен крак в голата стена, пое си дълбоко въздух…
Изтласка се нагоре в тясната пролука, като лактите му удържаха тежестта на тялото в отвора на прохода, а левият му крак остана изпънат надолу и привързан за своеобразната площадка за излитане — столчето.
— Джаф! Джаф!
Нещо или някой пред външната врата подлудяваше бялото куче. Кондора отвори люка към покрива.
По потното му лице се търкулна хладен въздух.
Той се промуши навън към небето над града. Издърпа завързаното за глезена си столче. Плъзна обратно на мястото му квадратния панел на тавана без нито един отпечатък.
Трясък от цепенето на дърво — някой разби входната му врата долу.
Кондора тихо затвора люка.
— Джаф! Джаф! Джаф!
Свали жълтите ръкавици. Пъхни ги в пазарската торба, развържи я от колана си. Развържи и колана на халата от левия си глезен. Обуй си обувките.
Червените светлини на полицейска кола се въртяха в пресечката под него и вдясно. Тръгни наляво!
Вашингтон е хоризонтален град, определян по-скоро от онова, което попада в очертанията на околовръстния му път с осем платна фучащи автомобили, камиони и автобуси, отколкото от границите на различните правни юрисдикции като окръг Колумбия, Мериленд и Вирджиния. Вертикалното развитие на града от двайсет и първи век над белия мраморен Вашингтонски монумент по закон започва във външните квартали, които вече не са обособени предградия.
Кондора хукна да прекосява горната част на града.
От дясната страна на този препъващ се беглец се стелеше хоризонт с купола на Капитолия. Както почти навсякъде в центъра на града, кварталът се състоеше от градски къщи на калкан. Кондора тръгна покрай преградни стени и комини към края на карето от сгради.
Последната постройка. Собственикът беше разделил триетажния си имот с мазе на отделни апартаменти и беше провесил стоманена аварийна стълба от задната стена на горните два етажа. Стълбата се спускаше на зиг-заг към миниатюрен заден двор, ограден с висока дървена ограда. Други сгради по-надолу в пресечката закриваха видимостта към дома му и мястото, където пулсираха червените светлини на полицейската кола.
Ти не ги виждаш и те не те виждат.
Желязната аварийна стълба се тресеше, но той успя да се спусне по горните два етажа.
Мъж с прошарена коса, облечен със сиво спортно сако и преметната през рамо пазарска торба висеше на ръце от най-долната стоманена пречка на аварийната стълба.
Пусна се.
Полетя в хладния пролетен въздух.
Строполи се на купчинка върху миниатюрната морава.
Всичко го болеше. Раменете от висенето и от катеренето. Дланите. Краката — дясното коляно, о, божичко! Костите и зъбите му се раздрънкаха от рязкото падане. Сърцето му протестираше и блъскаше в ребрата. Искаше му се да остане да лежи там.
Вин с мъка се изправи.
Разнесе се далечен вой на сирена.
Стоманена решетка предпазваше вратата на апартамента към задния двор. Другият изход беше портата на дървената ограда с човешки бой. Можеше да изтича навън на уличката…