ГРОБИЩЕ ЕВЪРУУД
А табела на самата порта гласеше: „Даваме нарушителите под съд“.
Тази градина на мъртвите заемаше десетина градски карета над Норт Капитол Стрийт. Пътуващите служители от Конгреса минаваха покрай нея всеки ден. А също и автобусът за Центъра на ветераните, където известно време бяха изпращали Кондора да взема медикаментите си… лекарствата си.
Само все още да бях толкова силен като онази китайка.
Кондора напъха двете си торби между пречките на металната порта — ако ги беше хвърлил от другата страна, щеше да разпилее цялото им съдържание върху асфалта край входа.
Вече нямам избор. Вечерята ми е от другата страна на решетките. И всичките ми неща.
Той подскочи, хвана се колкото може по-нависоко за пречките на портата и се прехвърли от другата страна.
Отново увисна над земята. И се пусна. Този път приземяването му беше само неприятно.
Вин нагласи шапката си. Взе двете си торби в една ръка, а с другата стисна фенерчето си, което освети мрака с блед конус от бяла светлина.
Мъгла. Белезникави струйки се виеха в лъча от фенерчето.
Усети: Мокро на лицето.
Помириши: Мокра трева. Камъни и паваж. Лек мирис на изстиващ пържен ориз.
Чуй: Далечно улично движение. Шумолене на дървета. Мълчанието на каменните ангели върху пиедесталите, надуващи тръби и разперили подканящо криле.
Тръгни подир лъча на фенерчето си по павираните пътеки, достатъчно широки за черната катафалка. Тръгни напосоки покрай семейни парцели, мраморни надгробни плочи. МАЙКА. ЛЮБЯЩ СЪПРУГ. СКЪПА ДЪЩЕРЯ. ВЕТЕРАН. Сред каменните кръстове и ангелите върху надгробните плочи Вин забеляза десетки каменни обелиски, високи около три метра, миниатюрни копия на Вашингтонския монумент, който се извисяваше на повече от сто и петдесет метра в небето в парка недалеч.
Луната не го осветяваше. Небето не беше осеяно със звезди. Не бе обгърнат от мъгла. От време на време мъжът зърваше замъглените улични лампи далеч отвъд невидимата черна метална ограда. Виждаше най-вече дотам, докъдето осветяваше лъчът на фенерчето му. Не се тревожеше, че същият снайперист може да го дебне в тъмното, прицелен към светлинката в ръката му.
Камъчетата на извитата павирана алея хрущяха под краката му.
Натъкна се на бараки за инструменти, до една със заключени врати. Откри изкуствена могила с вградени отпред крипти, обаче тези каменни убежища имаха стоманени врати, решетки и вериги с масивни катинари, които да възпрат евентуално бягство на пленниците.
От мъглата и мрака изникна азиатски павилион. Откритите стени около кръг с големината на игрище за хандбал, увенчано с два подобни на палачинки покрива, по-малък върху по-голям, с пролука между, която сутрин пропускаше слънцето. Подът беше павиран, а на склона имаше дзен градина със ситни камъчета и табелка:
ГРАДИНА НА РАЗПИЛЕНИТЕ СПОМЕНИ
Значи тук предават на вятъра праха на кремираните.
Като провален шпионин.
На пода на павилиона Вин седна върху свития си на вързоп син дъждобран, фенерчето му създаде светъл конус, в който той с пластмасова виличка изяде изстиналото телешко с броколи и пържен ориз. Изпи портокаловия сок. Разпредели си водата на порции. Лъчът на фенерчето го отведе до края на павилиона, където мъжът се облекчи в притъмнялото море от трева.
Нагласи си постеля под покрива на павилиона. Върху паважа разпъна по дължина двата найлонови чувала, върху тях сложи опръскания с кръв шлифер от направените с айпада на Питър снимки и сивото спортно сако, с което беше ходил на работа онзи ден.
Студено е. Да, пролет е, обаче днес тук, навън е студено.
Вин се съблече на светлината на фенерчето и остана само по чорапи.
Призраците се подиграваха на тази стриптийз бурлеска: Ха-ха-ха, ха-ха-ха…
Кондора обу термобельо и отново облече ризата, черните си джинси и обувките. С едно отпиване от бутилката с вода глътна хапчето, което му помагаше да пикае, другото, което усмиряваше сърцето му, валиум за спокойствие и нещо за натъртването и болката, от които му идеше да застене. Вдигна ципа на черното си кожено авиаторско яке, отгоре закопча кафеникавото найлоново футболно яке и се излегна върху импровизираното си ложе на открито, като за възглавница използва платнената си торба и бебешкото кенгуру.
Кондора угаси фенерчето.