Плътно придърпа кафеникавото кепе, легна по гръб и козирката щръкна право нагоре.
В мерника силуетът ми сигурно изглежда като патка, легнала по гръб в тъмното.
Вин го чу пръв.
Топуркаше по металните покриви над него.
Което се превърна в грохот като от хиляди куршуми откъм звездите.
След това вятърът, завихрил чудовищно торнадо далече-далече в Оклахома, го връхлетя от всички страни през отворените стени. Хладен, студен и накрая мокър вятър го брулеше, а мракът зейна и изля проливен дъжд.
— Невероятно! — провикна се Кондора, провикна се Вин към небето в тази буреносна нощ. — Не можа ли да се разревеш по друго време?
10
„…ще вали…“
Боб Дилън, „Проливен дъжд… ще вали“
Фей се облегна на бялата стена срещу тухлената камина, пред която Питър, плешивият Питър, нейният партньор… да, негодник наистина, обаче все пак неин партньор… висеше разпнат с кухненски ножове, с прерязано гърло, за да не може да говори, с очи, откраднати от погледа му.
Вината е моя. Доколко вината е моя!
Отвън се носеше несекващият лай на съседското куче:
— Джаф! Джаф! Джаф!
Облегни се на стената. Няма да паднеш. Просто се облегни на стената. Дишай.
Сведе очи към часовника си: 6:42. Навън още беше светло.
Лампите на необозначените полицейски коли изстрелваха червени залпове към къщата.
— Джаф!
Бели светкавици. Някой от въоръжените, струпали се на мястото, снимаше с мобилния си телефон убития, прикован към камината с кухненски ножове, мамка му!
Един от нас.
Инстинктът подсказваше на Фей да не се взира в ужаса, преобразил лицето й, а да се съсредоточи над шушукащата си групичка от трима мъже и една жена, облечени с костюми, шити сякаш от един и същи шивач. Измежду движещите се хора Фей се стараеше да не откъсва поглед от четиримата началници, които си въобразяваха, че имат властта да решават съдбата й.
— Джаф! Джаф!
Сами.
Влезе през тюркоазената врата с трима мъже и две жени, до един с цивилни дрехи като неговите всекидневни панталони и кафеникаво непромокаемо яке. Докато минаваше покрай нея, той погледна загрижено Фей, приклекнала до стената, и се приближи към групичката началници.
— Джаф! Джаф!
— Да или не? — попита Сами.
Черният шеф, който играеше в колежанския отбор по баскетбол, го изгледа ядосано:
— Моля?
— Това е решението, което трябва да вземете сега — поясни Сами. — Да или не? Да, аз и хората ми вземаме местопрестъплението под нашата шапка и отговаряме за всичко, или не… Не.
Устните с издъвкано червило на единствената жена в групата се извиха като ятаган, когато тя попита:
— Знаете ли с кого разговаряте?
— Да. Вие сте заместник-директорът на ЦРУ, присъстващ на тази премиера, защото съзнава, че случилото е в ущърб на Управлението… Като стана дума… Харлан!
Фей беше работила с дългурестия мъж, кадър на Сами, който отговори:
— Аха?
— Носиш ли си заглушителя? — попита Сами, без да откъсва очи от квартета началници.
— Разбира се — отговори Харлан.
— Застреляй скапаното лаещо куче.
Харлан пристъпи към вратата — едната му ръка изведнъж се беше напълнила със стомана, а другата бръкна в джоба на сакото му.
— Моля! — възкликнаха в хор четиримата началници.
— Остави, Харлан — каза Сами. — Те са прави, аз не командвам парада. Ако не са достатъчно умни, за да неутрализират куче, което привлича вниманието на хората, сами са си виновни. Е, знам кои сте вие — каза на шефовете, вперили гневни погледи в него. — Вие сте началникът на убития от ОНО към Вътрешна сигурност. Съжалявам, разбирам какво е да изгубиш един от своите. До вас е специален агент Бечтъл от ФБР — радвам се да те видя отново, Рич. С вас не сме се виждали, заместник-директор Мартинес, но се говори, че вие май знаете как да се оправите с бъркотията в СДДР. На въпроса: ще ми поверите ли разследването, или не? Добрата новина е, че разполагам тук, в центъра на събитията, с деветнайсет от най-добрите ловци на глави на света и по една случайност са подготвени точно за подобни гадости. Съдейки по това, което виждам тук и сега, вие вече сте изостанали с азбучните правила.
Заместник-директор Мартинес от Службата на директора на държавното разузнаване, която беше чувала легенди за Сами, го попита:
— Какви азбучни правила?
— Първо, намеса — отговори Сами. — Операцията не е наша, затова всяко действие от наша страна е част от нечия чужда поредица от причини и следствия. Погледнете техните действия: наш човек е прикован към стената в дома на наш важен отстранен ветеран, който никой не знае къде се намира. Каквото и да е нашето действие, то трябва да се откъсне от тяхната верига, за да има полза от него, така че трябва да е нещо голямо, бързо и мощно до краен предел. Второ — продължи, — отзвук. Какъв ще бъде отзвукът от случилото се, как ще контролираме всеки и всичко, така че да няма повече ненужни поражения. Но онова, което ви тревожи най-силно — каза Сами, — е параванът. Как ще прикрием случилото се, за да не пострада националната сигурност на САЩ и да не пострадаме самите ние. Да ви кажа ли откъде да започнете? — попита. — Разкарайте половината от тези хора. Има един училищен паркинг недалеч, където могат отново да се съберат…