Руса агентка от неговите хора се провикна и съобщи името и адреса на училището.
— Разкарайте повечето хора, преди тълпата отпред да набъбне още — нареди Сами. — И повикайте линейка.
Заместник-директорът на СДДР Мартинес каза:
— Той е…
— Мъртъв — завърши Сами. — Да проявим уважение и да го свалим от камината.
— Криминалистите още не са пристигнали.
— Ако са на път, отпратете ги. Ние не сме ченгета. Освен ако Рич не твърди подобно нещо за ФБР, но наистина ли някой от вас смята, че тази история ще стигне до адвокати и правила за събиране на веществени доказателства за публично дело?
Заместник-директор Мартинес примигна.
Нареди да повикат линейка. Нареди „всички неангажирани пряко“ да напуснат.
— Чакайте — погледна Сами към Фей. — Кой беше с теб, когато го намери?
— Аз — обади се Дейвид, бившето ченге от Бруклин.
Негодникът Харис се примоли, вдигнал двете си ръце:
— Аз просто пътувах с тяхната кола.
— Сега от вас се очаква КПР.
— Какво? — попита Харис.
— Когато пристигне линейката — обясни Сами, — ще увият нашето момче, а вие ще придружите носилката чак до линейката, надвесени от двете страни на нашия ранен и много показно ще му направите сърдечен масаж и обдишване.
Бившето ченге Дейвид предложи услугите си:
— Аз ще стискам обдишвателя.
Никой — нито Фей, нито Харис, нито бившето бруклинско ченге Дейвид, нито някой от четиримата директори на национални агенции — не възрази на Сами, който каза:
— Всички освен моя екип и Фей да се изтеглят. Останете навън. Загрижени сте. Разстроени. Откликнали сте на най-обикновен сигнал за тревога от страна на пенсиониран ветеран, на… бивш служител на ФБР — така ще обясним значките, оръжията и прекалено многото червени лампи. Какво беше работното име на нашия човек?
Един от костюмарите изръмжа нещо, докато дърпаше ножа от лявата ръка на мъртвия Питър. Тялото на плешивия мъж натежа към пода.
Бледият му бивш шеф в ОНО към Вътрешна сигурност рече:
— Пронизаният с ножовете агент е… беше…
— Не той — прекъсна го Сами. — Какво беше работното име на Кондора?
— Вин — извиси глас Фей. Намръщи се и попита Сами: — Познаваше ли го?
— Вин — съобщи Сами на агентите в къщата на убийството. — Всеки, който гледа телевизия знае, че всеки служител със значка се отзовава на повикване за „ранен полицай“. Затова сте се събрали толкова много хора и сте разбили вратата. Намерили сте нашия човек Вин, нашия колега, вашия приятел, проснат на пода. Нито дума за ножове. Сърдечен удар. Все още е бил жив. После изнасят Вин на носилка на път за спешното. Възрастен мъж, сърдечен удар — обикновена новина. Бъдете като камерите на мобилните телефони отвън, наблюдавайте как правят сърдечен масаж на един възрастен мъж, когото карат към линейката, ослушвайте се за опасно изтичане на поверителни сведения и за слухове сред зяпачите, проследете ги внимателно, но категорично. Нека се чуе, че полицията търси доброволци — които ще бъдем ние, — за да пазят нещата на Вин, защото вратата му е разбита.
Без да изчакат потвърждението на официалните си шефове, агентите от службите за сигурност и от разузнаването изпълниха нарежданията на Сами.
Бившият морски пехотинец, който още като тийнейджър се беше закалил по бъкащите от снайперисти улици на Бейрут, се обърна към четиримата си американски сънародници, до един с по-висок чин от него, и попита:
— Е?
Четиримата шефове се замислиха над легендата.
Знаеха, че това е краят на телефонните разговори.
Знаеха, че са заложени главите им.
Знаеха как да прехвърлят топката на някой друг.
Кимнаха на Мартинес от СДДР, която беше като чадър над останалите.