— Те могат ли да ми кажат нещо за Кондора?
— Не виждам причина.
— Тогава да вървят на улицата. Всеки с оръжие трябва да го търси.
— Имаш предвид всеки със значка.
— Ще поговорим, когато се върна в командния център на спецекипа.
Сами се отдалечи, минавайки покрай екипа на линейката, който качваше накълцаното тяло върху висока до кръста носилка на колелца.
Харлан се приближи до Фей и тя успя да му подаде ключовете за колата още преди да й бе протегнал ръка. Фей изчака заедно с Харлан в окървавената дневна, преди екипът на линейката, бруклинското ченге Дейвид и задникът Харис да коленичат край носилката и да разиграят фарса със сърдечния масаж на трупа, а после да отпрашат с надулата сирената си линейка.
Фей остави Сами, загледан в налудничавия колаж на стената на Кондора. Чу го как прошепна:
— Какво се опитваш да кажеш?
11
„Тайното сърце на самотника…“
(Както Кондора винаги погрешно бе смятал, че се пее в песента)
Ярдбърдс — Греъм Годдман, „Сърцето ми в душа прелива“
Крещи, някой крещи! Мокра кръв по…
Самият аз крещя, осъзна Кондора.
Стреснато скочи, увит с мокри найлонови чували и якета. С шапка на главата. Легнал на цимента в гробището в сивата светлина на фалшивото утро. С юмруци, напъхани в жълти гумени ръкавици.
Всяка става, всеки мускул, всичко го болеше. Няма да оцелея след още една вечер на открито.
Светлината на утрото окъпа надгробните плочи в гробището. Той усети мириса на мокра трева.
Ти си тук, където ще свършиш. Остани.
В платнената ти пазарска чанта е ножичката от дрогерията.
Ето ги и китките ти.
Точно тук и точно сега се освободи от оковите на онези, които и да са те.
Кондора стоеше с привиденията си насред градината от надгробни камъни в град на мраморни съновидения, където толкова много същества желаеха да го видят мъртъв, замлъкнал или роб на онова, което според тях е разумно. Вятърът извиваше дърветата, небето беше синьо, а той не можеше да отлети.
Единственият начин да не бъдеш лъжа е да се бориш да си истина.
Няма да избереш загубата, по дяволите.
Привиденията наблюдаваха как Вин дояжда китайската си храна, как предпочита да бъде здрав, а не излекуван.
С ножичката отряза трите чифта стелки за обувки, но само два бяха по мярка на черните му обувки, подобни на маратонки. Почувства се по-висок, не по-неуравновесен.
С камъчета от дзен градината счупи тъмните стъкла на очилата ала Рой Орбисън. Кондора залепи прозрачно найлоново фолио, изопна го над отворите в рамките. Софтуерът за разпознаване на следи за слънчеви очила или за празни рамки, използвани за маскировка. Камерите регистрираха „стъклата“, които той си направи, като истински, а и Кондора можеше да вижда през тях — трудно наистина. Големите черни рамки заемаха почти цялото му лице, променяха профила му.
Кондора остана с термобельото си под синята риза и черните джинси, но пъхна синия шлифер в чувал за смет. Имаха снимки на шлифера от посещението на онази Фей и на убития мъж в понеделник, преди два дни. На заснетия вчера материал от охранителните камери на административната сграда на Конгресната библиотека щяха да видят сивото му спортно сако. Пусна и спортното сако в чувала за смет. Претърсващите екипи вече бяха описали съдържанието на дрешниците му. Две липсващи сака/ връхни дрехи увеличаваха ТО — онова, за което трябваше да се оглеждат.
Кондора привърза към тялото си бебешкото кенгуру. Натъпка черното си кожено яке на мястото на бебето върху корема си. Скри всичко под червеното си изкуствено яке.
Наблюдателно око сигурно щеше да забележи, че якето всъщност не прикрива прекалено много изпити бири и изядени хамбургери от заведенията за бързо хранене, но софтуерът за лицево разпознаване на охранителните камери из целия град щеше да регистрира пълен мъж, по-скоро 0, отколкото 1, и щеше да изпрати сигнал „няма съвпадение“.
Нахлупи бейзболната шапка: аматьорско, но всякаква погрешна информация беше от помощ.
В джобовете на якето му подрънкваха шишенцата с грим, докато той подреждаше павилиона. Шишенцата с хапчетата издуваха джобовете на ризата му. Всичко, което не беше в кенгуруто или в джобовете му, замина в торбата за смет, която Кондора захвърли зад едно дърво. Ръцете ти трябва да са свободни.
Закрачи по павираните пътеки на това гробище в сърцето на града. Намери заключената административна сграда. В прозорците се оглеждаше империята на мъртвите. На отражението се появи и непознат, след като Кондора намаза лицето и ръцете си с фон дьо тен. Придаде на кожата си отвратителен кален цвят.