Изглеждаш превъзходно!
И после те се засмяха.
В 8:02 часа от другата страна на сградата стоманените порти се открехнаха, скърцайки, за да пропуснат работниците.
Само призраците видяха как Кондора излиза от гробището.
Една-единствена формула му се струваше смислена.
Майната им.
Намери шанс насред хаоса.
Установи какво не можеш да си спомниш или не знаеш, кой и защо.
Оправи го. Или поне загини в битка.
Забеляза един брой на „Уошингтън Поуст“ в оранжева пластмасова опаковка, подхвърлен пред една къща, като че ли все още беше двайсети век. Никой не беше излязъл да вземе тази доставена действителност, докато върху печката възвира водата за сутрешното му кафе. Човек убивам за чаша кафе, така че кражбата на нечий вестник изглеждаше приемлива морална простъпка.
Когато започваше този живот, Кондора преглеждаше вестника за двайсет минути. Тази сутрин го прегледа за по-кратко време, отколкото му беше нужно да извърви една пресечка.
Войната в Афганистан, която официално почти беше приключила. Атентати с коли-бомби в Ирак, които официално не бяха война. Кланета в Сирия, започнали с надеждата за Арабска пролет. Силови ходове на силния човек в Русия. Бомбастични тиради на Северна Корея. Европейци, беснеещи по улиците. Гръмки фрази в Сената. Кашлящи пилета в Хонконг, смахнато време по цял свят. Заплатите на Уолстрийт се покачваха за трийсет и първа поредна година. Завод беше затворил врати в Индиана. Уличното движение беше отвратително. Холивудски звезди се развеждаха, но обещаваха да си останат приятели.
Никъде във вестника не откри материал за разпнат федерален агент или за обявен за издирване изчезнал служител на Конгресната библиотека.
Ръчно изработена табела, окачена на мрежестата врата на ъгловата бакалия:
КАФЕ
Прошареният чернокож мъж на плота примигна срещу откачалката, която влезе.
— Трябва ми кафе — каза Кондора.
Продавачът напълни една чаша от каната.
— Ето, черпя те, и си върви.
Вин се потътри по задна пресечка, успоредна на Норт Капитол: тук магазин за мебели втора употреба, там — салон за маникюр, в който надали ходеше някой друг освен обучаващи се козметички, които прибираха по някой долар от оскъдно финансирани федерални обучителни програми.
Латиноамериканец с колан за инструменти стрелна с поглед чудатия гринго, който пиеше кафе до него, докато чакаха да светне зелено, после погледна към колегите си на скелето от отсрещната страна на улицата. Светофарът светна зелено. Работникът забърза към скелето. Не усети как Кондора открадна мобилния телефон от джоба на колана му с инструментите.
Пикап, натоварен с отпадъци от изтърбушена къща, спря на червения светофар.
Подплатата подрънкваше под червеното найлоново яке, докато Кондора забързано крачеше към работещия на празен ход и набираше по откраднатия мобилен телефон кода на ЦРУ за „агент в беда“.
Светофарът се смени…
Успя, зад пикапа, пред кола, която реагира с клаксон на лъкатушенето му, докато той натискаше „Изпрати“ и подхвърляше мобилния в каросерията на пикапа.
От Спешната линия в Лангли нямаше да разпознаят самоличността на обадилия се. Нямаше да чуят глас. Щяха да активират проследяване с джипиес. Щяха да отклонят ловци на глави от Кондора. Може би щяха да намерят все още включения мобилен телефон, може би щяха да открият по него отпечатъци, може би цяла сутрин щяха да преследват различни може би.
За пръв път звънна на спешната линия от уличен телефон.
Кондора примигна. Изстиналото кафе потрепери в картонената чашка, която стискаше.
Припомняш си, започваш да си припомняш.
Пред него някакъв мъж излезе пред стъклената витрина на магазин.
САЙБЪР УЕБ, ВАШИНГТОН. Табела гласеше „Киберкафене“. С оранжеви букви на стъклената фасада пишеше:
НОВИ И ИЗПОЛЗВАНИ КОМПЮТРИ!
РЕМОНТ НА ЛАПТОПИ, КОМПЮТРИ И МОБИЛНИ ТЕЛЕФОНИ!
МОБИЛНИ ТЕЛЕФОНИ ЗА ЕДНОКРАТНА УПОТРЕБА!
SE HABLA ESPANOL!
Мъж стоеше пред магазина си, пушеше цигара, ближеше улицата с очи.
Чикаго, Калифорния Стрийт, маса в долнопробен бар в петък вечер, седи заедно с абаносовия Етълбърт. Облечен е с безупречен костюм, самоуверен като Кари Грант. Наблюдава те как пиеш втория си шот скоч, който е настоял да приемеш, и казва: