— Да не мислиш, че давам и пет пари за тържествата през 1976 по повод двестагодишнината в нашите добри стари Съединени американски щати? Спазвам сделката — две години обучавам вас, аматьорите, на дребни измами, после излизам на свобода.
— Аз вече отдавна не съм аматьор.
Това си ти. Това е Кондора.
— Обаче въпреки всичко току-що си развали прикритието и ми показа колко ти е голяма патката. — Етълбърт допи уискито си. — Освен това обаче си доста умен. Не се уплаши, когато те доведох тук, единствената бяла физиономия, и да, може би онова време е приключило, но всъщност проблемът никога не е бил черен ли си или бял, а къде ти е мястото, дали си вътре или вън. Тези хора тук са корави. Правили са го, преживявали са го и очакват същото и от теб. Забеляза ли онези жестоки здравеняци, на които им се иска да те ступат просто ей така. Тази вечер със сигурност ще ступат някого, може дори да се пожалят сами и да напердашат някой непознат.
Ти нямаш пари — продължи Атълбърт, — нямаш оръжие. Нямаш ножове. Нямаш дори двустранен радиоприемник на китката, какъвто онези смешници постоянно ти обещават, че ще имаш някой ден. Нямаш нито цент в джоба си за уличен телефон, не можеш да платиш сметката за скъпия ни скоч, с който те оставям, преди да изляза оттук. Ако искаш да се научиш, трябва да го правиш. Ти не можеш да го правиш, аз не мога да те науча, затова кажи на шефа ни, че се отказваш от школата „чук-чук, кой е там“. НОП, Неофициално прикритие… Мамка му, тук, на улицата, всичко е официално.
А сега гледай да се добереш жив и здрав до центъра на града преди полунощ.
И помни, ти си външен човек, постарай се да овладееш страничното плъзгане.
Сряда сутрин във Вашингтон, когато вече имаме „двустранни радиоприемници на китката“.
Мъжът пред този кибермагазин оставя дима да се извива над цигарата му.
Кондора се приближи до него:
— Ограбиха ме.
— Аз какво да направя?
— Продаваш използвани мобилни телефони — каза Кондора. — Много е вероятно някой от тях да е моят.
— Магазинът ми не е такъв. Тук се продават телефони за еднократна употреба.
— Каквото и да купя, ще ми продадеш открадната вещ.
Мъжът се засмя. Пусна цигарата си на земята. Демонстративно я стъпка с крак.
Забоде откачалката пред себе си с поглед, който казваше „ще те прецакам“.
„Е, и?“ — излъчи посланието си в отговор Кондора.
— Ще купя телефон от теб за двайсет долара — струва ми се справедлива цена, но всъщност искам да купя другото, което са откраднали — каза той.
Това Странично плъзгане улови мъжа с цигарата на куката. И той попита:
— Какво още търсиш?
— Пистолета си.
— Какво си изгубил?
Като че ли има значение.
— Военен, четирийсет и пети калибър. Донесох го тайно от Виетнам.
— Сантиментален тип, а?
— Практичен — изрече мъжът със странната тъмна кожа, шапка на „Редскинс“, смахнати очила и някакво шкембе под кафеникавото яке. — Щом върши работа, значи става.
— Ако продавахме оръжия, щяхме да го правим законно. Тук не продаваме.
— Но сигурно познаваш някого, пък и на кого му пука, ако си върнат на теб.
Мъжът с цигарата вдигна рамене.
— Ето ти двайсетачка. Ще натракам нещо на клавиатурата ти ето там, а телефонът, който ми продадеш, ще ми свърши работа.
Мъжът с цигарата взе двайсетте долара на Кондора и му даде знак да влезе.
Кондора махна с ръка към привидно празния магазин: след теб.
Мъжът е цигарата се отнесе страшно предпазливо към въпросната откачалка — за когото и да го мислеше, влезе в склада отзад, скри се от поглед.
Каквото има да се случва, ще се случи.
Кондора си избра компютър, откъдето можеше да вижда задната стаичка. Както допускаше, машината не искаше парола: благодарение на тази законна особеност се регистрираха сведения за данъчно облагане, пране на пари или счетоводни измами.
Първият резултат от търсачката го изпрати на страницата „Попитай ни!“ на Консултативната квартал на комисия, отговаряща за хълма Капитолия, отвори се прозорче, в което той напечата: „Какво стана с убийството на агент от Вътрешна сигурност в къщата на Тринайсета улица в Югозападен Вашингтон снощи?“
При второто търсене го изпратиха на уебсайта на Сенатската комисия по разузнаване, където той пропусна трийсетсекундно филмче в холивудски дух, което представяше Комисията като защитник на всеки американски гласоподавател, и намери линка за „Връзка с Комисията“. Кликна върху него и написа: „Защо ЦРУ излиза извън юрисдикцията си и разследва убийство на агент от Вътрешна сигурност на Капитолия снощи!“