Поредният издигнат перон, червени плочки, синьо небе под козирката, която се затопля от обедното слънце. Той слезе от влака и усети боровия мирис на препарат с амоняк.
Чистач от метрото със зелен гащеризон миеше червените плочки близо до ескалаторите.
На две стъпки от ескалатора за надолу Кондора забеляза униформени ченгета от метрото, които се качваха на съседния ескалатор за нагоре.
ВРАТИТЕ СЕ ЗАТВАРЯТ! Празният влак се понесе с грохот без него.
Да скочи от перона на метрото означаваше да скочи върху релсите, убийствената контактна трета релса и телената ограда отвъд нея. После деветметров полет към бетона.
Ченгетата от метрото бяха стигнали до средата на ескалатора.
Кондора се обърна към чистача и се усмихна:
— Здрасти, човече, как си?
Чистачът примигна:
— Ами… да, добре съм.
— Семейството ти още ли се справя добре?
Изпращяха радиостанциите на коланите на ченгетата, които слязоха от ескалатора и минаха зад смахнатия дебеланко с бейзболна шапка и шушляково яке на „Редскинс“… явно приятел на чистача, който тъкмо му казваше:
— Да, нашите са добре.
— Хубаво — отвърна дебеланкото, докато минаваха ченгетата.
Полицаите бяха на пет крачки от чистача, когато той прошепна на дружелюбния непознат:
— Какво ти е на лицето? На вадички е, все едно си плакал…
— Изгорено е — импровизира Кондора.
— Мамка му, човече… съжалявам.
Последното, което видяха ченгетата, беше как дебеланкото се ръкува с чистача.
Пред спирката на метрото Кондора пресече улицата по посока на ресторант, кръстен на песен на „Ролинг Стоунс“. Лицето му ужаси управителката, която го насочи към сепаре в дъното. Изпрати келнер с бяла риза и черна вратовръзка: „Разкарай го оттук, разкарай го!“. Кондора копнееше за бара със салати и супи, но не можеше да се изложи на показ, затова си поръча най-големия чийзбургер, който можеше да си позволи, и мляко, а после се заклатушка към мъжката тоалетна.
Застреляй го! Застреляй го! На това място го застрелваш!
Кондора примигна срещу огледалото в банята. Призраците бяха изчезнали. Стоеше сам и се взираше в мургавото лице, набраздено от сълзи или от пот. Поправи образа с остатъка от гримовете.
Понякога единственото, което можеш да направиш, е да не си чак такова чудовище.
Искаше му се да хапне сандвича си бавно, та обедните посетители да си тръгнат и той да остане сам със сериозните пиячи на бара, които щяха да си седят там е часове, преструвайки се, че бездействат, защото са преуспели. Обаче не можеше да рискува някой от персонала да дойде и да му заяви: „Сепарето ни трябва.“ Плати, излезе на обедното слънце и влезе в съседното кафене на „Старбъкс“.
Тя няма да е вътре и да те чака. Това беше вчера!
Кондора си купи малко кафе, за да има причина да седне на стола близо до панорамния прозорец, откъдето виждаше отсрещната страна на улицата и метрото.
От чашата му още се издигаше пара, когато ги забеляза.
Американски седан се плъзна до тротоара пред входа за подлеза. Задните врати на колата изпратиха в метрото мъж и жена. Носеха разкопчани сака, държаха десните си ръце отстрани, докато крачеха, и въртяха глави.
Седанът остана паркиран на забранено място пред входа на метрото. Дори не пусна аварийните мигачи. На предните седалки имаше двама, които наблюдаваха.
Значи имат значки.
Трийсет и седем минути по-късно, след като трети влак пристигна и отпътува, екип „зебра“ — един бял и един черен тип — излязоха от спирката и влязоха в седана.
Екипи под прикритие, които пътуват в двете посоки между спирките на метрото. А сега прекратяват патрулирането по влаковете и се заемат със следващата оперативна маневра.
Обаче белият ловец на глави се запъти от паркирания седан към „Старбъкс“.
Вземи си чашата, НЕ ХУКВАЙ към задния…
— Извинете!
Сервитьорката посочи към края на плота.
Кондора взе оттам единия от двата ключа. Забърза по коридора към дъното на заведението. Вмъкна се в дамската тоалетна точно когато издрънча звънчето на входа.
Скри се в лъскавата кабинка на тоалетната.
Тук застреля Мароник! Изстреля куршуми през металните стени на кабинката му, без дори да го погледнеш в очите.
В другата тоалетна пуснаха водата: При възможност тръгвай, така гласи веруюто на екипа под прикритие.