ЩРАК!
— Имам късмет. Мога да си позволя радио, което хваща повече станции от сателитите.
— Кажи й за клонгите. — Гласът на плешивия мъж с айпада прозвуча презрително. — Послания от открития космос. И се обърни с другото рамо към стената.
— Тя знае.
— Не, не знам.
— Разбира се, че знаеш. Намираш се някъде, правиш нещо или си мислиш нещо. Например караш кола. Прозвучава песен и попада в десетката с оглед на случващото се на човека, който си в този момент. Вселената ти изпраща най-подходящия саундтрак, посланието е същинско откровение и усещането е съвършено… да!
ЩРАК!
— Ето това е клонг. Не обичам новините по радиото — някой невидим да ми обяснява кое какво е. Те не са клонг. Мелодиите от космоса ми показват разни неща, обясняват какво би могло да бъде, споделят нещо за мен самия, за нас. Приличат на поезия. На филм или на роман.
— Обаче част от радиопредаванията са свързани с действителния ти живот — възрази тя.
— Да.
— Той не чува гласове, а получава клонги — промърмори Питър.
— Какво ти помага да осмислиш всичко това? — попита Кондор.
— На мен ли? — вдигна Питър айпада. — Изпълнявам програмата.
— Проблеми в работата? — попита жената Вин.
— Ходя. Върша каквото трябва. Прибирам се.
— Просто за сведение, няма данни за оплаквания — осведоми го тя.
— Обаче въпреки това сте тук. Харесвате ли си работата? — попита усмихнат.
— Повече от други.
— Повече от други хора или повече от други неща, които сте вършили?
— Да. — Тя се запъти към кухнята.
Плешивият Питър забоде поглед в стената, по която бяха накачени статии от вестници и снимки, откъснати цветни илюстрации от списания за изкуство, стихове и абзаци от книги, предназначени за пещта, отрязани с ножица парчета от обложки на грамофонни плочи и листовки с текстовете на песни от този не съвсем мъртъв музикален носител. Вдигна айпада.
ЩРАК! Плъзна го по стената. ЩРАК!
Добре! Всичко е наред, най-обикновена рутинна проверка. Стената със смахнатия колаж. Странна приумица. Предвидима като по учебник. Нищо интригуващо. Нищо, което си струва да анализираш.
Обуй си обувките, тръгвай след нея!
Фей надникна в хладилника в кухнята.
— Мляко, дано да е прясно. Портокалов сок, добре. Стиропорени кутии с остатъци, масло. Ванилово кисело мляко — за зърнената закуска върху хладилника ли? Боровинки. Хлябът ти е стар. Нещо против да изхвърля тези кутии с бял ориз? Явно често ядеш китайско.
— Всички го правим.
Тя се взря през решетката на задната врата към дървената платформа.
— Изглеждаш в добра форма — отбеляза.
Виждаш как плочките на пода стремително се приближават към лицето ти, после отново рязко се отдалечаваш от тях. Ръцете ти парят. Серии лицеви опори, докато си в затвора.
А после в дневната, където предстои ударът, Виктор се приближава и казва: „Важен е коренът, не мускулите. Сърцевината, не юмрукът. “
Фей, ако това не е просто служебното й име, навежда глава към оградената задна площадка зад решетката и пита с неподправено любопитство:
— Там ли правиш тай чи?
— Там правя движенията. А практикувам тай чи непрекъснато.
— И сега ли?
Разтвори пред нея бездната на без отговор.
— Заведи ме горе… Не, след теб.
Минаха покрай Питър, запътил се към кухнята за поредното ЩРАК!
— Винаги ли си оправяш леглото? — попита тя, след като надникна в разхвърляната стая на втория етаж и продължи към спалнята с месинговото легло, където сънищата го понасяха на крилете си.
— Че кой да ми го оправя? — сви рамене той. — Затворническо правило. Симптом.
Тя погледна окачените в дрешника дрехи. Питър щеше да снима и тях.
След това го повече към банята. Синя хавлия, преметната през душа. Вдигната седалка на тоалетната, Фей отвори огледалната вратичка на шкафчето над мивката.
— Мили боже!
Върху двете рафтчета на шкафчето като взводове храбри войници бяха подредени бурканчета с хапчета по рецепта. С етикети, завършващи на „-зими“ и на, — мин“. Лекарства, чиито названия съдържат много „кс“. Хапчетата, които прочистват запушените заради холестерола артерии. Сини хапчета. Бели хапчета. Хапчета с форма на футболни топки. Желирани хапчета. Твърди и кръгли жълти хапчета. Зелени топчета.
Тя посочи към едно от шишенцата, отпуснати с рецепта:
— Според телевизионната реклама това лекарство е за мъж и жена, които седят голи във вана по залез-слънце.