ЩРАК!
— Йехова ме снабдява.
Усмивката, която Питър изнесе от банята, беше лишена от състрадание.
— Ще те спипат и край с теб.
— В такъв случай най-добре всички да внимаваме.
— С какво ти помага марихуаната? — попита Фей.
— Друсам се. Както си пожелая. Или поне както ми позволяват моите си лекарства. Освен това от време на време пия една-две чаши червено вино, но почти по лекарско предписание. За да прочистя американските си артерии и вени.
— Както и да е — каза Питър, докато отваряше сребристото куфарче на пода. — Сваляй панталона, за да съм сигурен, че твоята работа си е твоя, и ми напълни тази пластмасова чашка.
С черен маркер Питър написа КОНДОР на бялото етикетче на чашката.
— Съжалявам. Пиках точно преди да почукате на вратата.
— Скапаняк! — възкликна Питър.
— На мен ли говориш?
Фей се усмихна едва доловимо.
Дали тя знае този филм? Или е само заради теб? Или пък всичко е вихър от данни?
Питър разклати жадната чашка пред мъжа, когото беше дошъл да посети:
— Върху печката в кухнята ти има стъклена кана със студено кафе, сигурно е от сутринта. Ще ти стопля в микровълновата една чаша, изпиваш го незабавно, колкото и да е горещо, а после напълваш чашката, та да си вървим!
— Мляко.
— Моля? — попита Питър.
— Искам мляко за кафето. Няма да отнеме много време да се стопли.
— Скапаняк. — Питър затопурка надолу по стълбите.
— Скапаняк — обади се Вин. — Дали някога ще имам деца?
Той примигна. Взря се в нея.
— Ти можеш да ми бъдеш дете.
— Никак не ми приличаш на баща.
— Защо не?
— Тук си — отговори тя. И твърде бързо отмести поглед. — С Питър трябва да тръгваме.
— Ако поискам да се легитимираш, като него ли ще се окажеш?
— Ти как мислиш? — попита тя.
— Той е от Вътрешна сигурност — вече толкова отдавна, че няма значение. А ти си… Ти си от фирмата. От старата ми фирма. От ЦРУ.
— И двамата сме от Отдела за национални операции към Вътрешна сигурност.
— По свой избор ли?
— Да слизаме — подкани го Фей. — И като стана дума, че трябва да тръгваме… — додаде тя, когато инерцията й го изтегли оттам, където беше. — Къде си паркирал?
— Знаеш, че условията на освобождаването не ми позволяват да имам кола — отговори той от горната част на стълбите. — Шофьорската ми книжка е просто преносим отпадък. Обаче помня как се шофира. Колата, поднесла странично върху черен лед.
— И аз.
Затрополиха надолу по стълбите.
— Имаш късмет — отбеляза тя, докато стояха сами в дневната, — че наблизо има спирка на метрото.
— На Синята линия е.
— Така е, обаче има връзка с…
— Не обичам да пътувам със Синята линия.
Бийп! Микровълновата в кухнята.
— Е…
— Синята линия е синя. Харесва ми Червената линия.
Тя затвори очи. Потърка носа си, щипна го с пръсти.
Ноктите й не бяха лакирани. Не ухаеше на парфюм. Ококори се.
— Изморени ли са ти очите?
Тя сви рамене.
— Сигурно бялата ви кола блести силно дори през матираните стъкла? — попита Кондор.
— Не дойдохме с бяла кола — отговори Фей.
4
„Зомби джамбуре…"
Лорд Инвейдьр енд дъ Туелв Пенетрейтърс, „Кингстънско трио“
Фей отвори със замах външната врата и излезе в здрача в зоната на прицел.
Най-безопасно беше да тръгне от отсамната страна на улицата, където редицата дремещи покрай тротоара автомобили щяха да осигурят поне някаква метална преграда между нея и бялата кола с матирани стъкла, паркирана по-надолу от отсрещната страна на улицата.
Тя слезе по черните метални стъпала… Шмугна се между два паркирани автомобила.
Стори й се, че чува как Питър шумно проклина от мястото, откъдето я прикриваше — приклекнал зад студеното стъкло на прозореца на спалнята отпред на втория етаж.
Докато крачеше по Единайсета улица, за да поеме право по диагонал и да засече бялата кола през единайсет… вече през девет автомобила… тя си помисли, че колегата й винаги избира най-безопасния сценарий.
Чу как палят двигателя.
„Дръж и двете си ръце долу!“ — нареди си.
Сервото на волана нададе вой. Гумите изпищяха.
Жълтите драконови очи на белия автомобил блеснаха.
Тя застина като сърна, попаднала в светлината на фаровете.
Бялата кола се стрелна от отсрещния тротоар, направи обратен завой, завъртя се на сто и осемдесет градуса и червените й задни фарове потънаха в настъпващата нощ.