— Исках да използвам и лъвове — заяви Лутър и разочаровано дръпна от остатъка от пурата си, — но се оказа, че алигаторите щели да ги изядат. Лъвовете нямали шанс да оцелеят.
— Мисля, че е по-добре само алигатори — уверих го аз.
— Дано да е по-добре — озъби се той. — Особено след сумата, която платих за докарването им от Флорида. Знаеш ли колко струва билет за влак за един алигатор?
Не беше съвсем ясно защо Лутър се беше спрял точно на алигатори за пресконференцията си. Ефективността им обаче не можеше да се отрече. Гадините се мятаха, щракаха с челюсти и фиксираха заплашително всеки, който се осмеляваше да ги погледне, а когато събралите се репортери започнаха да им хвърлят парчетата месо, които им бяха раздадени при пристигането в студиото, влечугите направо полудяха.
Такава беше невероятната сцена, в която се озовах в онази задушаващо гореща лятна сутрин на 1931 г. Двамата с колегата ми гладиатор бяхме настанени в една импровизирана стая под императорската ложа, готови да се втурнем през тунелите си и да се бием за радост на пресата. Точно над главите ни стоеше Лутър Декстръс, чиято облечена в кариран костюм фигура се различаваше лесно през пролуките между дъските. Статистите ревяха, а недалеч можеше да се чуе пляскането и хлъзгането на алигаторите, които явно бяха подразнени от шума и вниманието към себе си.
— Дами и господа — изписука Лутър отгоре. — Или по-скоро дами и господа, граждани на Рим!
Статистите нададоха разтърсващ, добре репетиран рев.
— След колко време е нашият ред? — попита колегата ми.
— След десетина минути — отвърнах аз.
— Добре — каза той и остави мрежата и тризъбеца си, с които бе въоръжен. — Отивам да пусна една вода.
— И с тези думи излезе през задната врата, оставяйки ме сам.
Меко казано, не бях в най-доброто си настроение. Като оставим настрани факта, че не исках да имам нищо общо с „Маскираният гладиатор“, от мен се искаше да нося най-неудобното нещо за глава, измисляно някога. Кръстоска между маска за фехтовка и гигантска мида, проклетото чудо обгръщаше черепа ми като тенекиена паст и имаше толкова много ремъци и закопчалки, че бяха нужни цели петнайсет минути да го сложиш и свалиш. Освен че беше изгърбващо тежка, маската държеше и ужасно горещо, особено когато навън е 38 градуса. Реки от пот се стичаха по голия ми торс и се губеха в гънките на късата ми препаска през бедрата.
— Да ти го начукам, Лутър Декстръс! — мърморех аз, докато крачех напред-назад под него. — Да ти го начукам, да ти го начукам, да ти го начукам.
— С филми като „Америка“ — долиташе гласът му отгоре, — който между другото е най-печелившият филм на всички времена, както и със сериали като „Най-бързият стрелец на Запада“, „Малките детективи“ и „Белия рицар от Бозуърт“, „Декстръсскрийн“ стана едно от най-успешните, ако не и най-успешното студио на света.
Тълпата отново изрева. Блеснаха светкавици. От кошарата на алигаторите се чу хлъзгане и тракане на челюсти.
— Днес имам удоволствието да ви представя нашия най-голям и най-амбициозен проект до този момент. Рев, бляс, хлъз, щрак.
Погледнах нагоре. Лутър беше почти точно над мен, подметките на скъпите му кожени обувки бяха на около метър и двайсет над темето ми. От време на време между дъските се ръсеше фина пепел. Забелязах, че една от пролуките е доста по-широка от другите. Лутър беше застанал точно над нея, предоставяйки ми идеален изглед към чатала си.
— „Маскираният гладиатор“ ще беше епичен сериал, чието действие ще се развива в Древен Рим — казваше той. — Ще има вълнения, тръпки и пролята кръв, каквито не сте виждали никога досега…
Просто за да убия времето, взех зарязания тризъбец на другаря си — двуметров прът с три метални остриета с гумени предпазители върху тях — и го вдигнах към пролуката. Отворът се оказа широк точно колкото оръжието да мине през него. Сръчках левия крак на Лутър.
— Ще има надбягвания с колесници, ръкопашни схватки с диви животни и сцени, за каквито не сте и помисляли… — ентусиазирано обясняваше той на редиците журналисти.
Сръчках крака му отново. Той леко го повдигна, разтърси го и го спусна. Пак го сръчках и той пак реагира по същия начин, като този път го спусна малко по-наляво, осигурявайки ми още по-ясен изглед към областта между краката си.