— Махнете това нещо от главата на пленника! Покажете ми лицето му!
Последваха викове „Гуми заповядва! Слушайте и изпълнявайте!“ и чувалът беше махнат.
Намирахме се в участъка на реката зад Кингс Колидж, чийто потънал в сенки масивен параклис се извисяваше в нощното небе от лявата ми страна. Срещу мен се беше разположил Мийти, прегърнал през рамото приятно закръглена червенокоса жена и все още с пиратската си шапка; зад гърба ми стоеше Пепър, който караше лодката с прът. До мен седеше доста привлекателна блондинка, чиято ръка лежеше на коляното ми.
Човекът, който привлече вниманието ми обаче и на когото явно принадлежеше дълбокият глас, се беше излегнал върху леопардова кожа на носа на лодката с чаша шампанско в едната ръка и мухобойка в другата. В краката му имаше ветроупорен фенер, хвърлящ призрачна светлина, на която черното му лице с огромни устни блестеше като някакъв голям тропически плод. Имаше големи уши и изключително бели зъби.
— Какво ще кажеш, Гуми — извика Мийти. — Шудесен пуедставител на Хомо пижамикус, а?
Принц Гумен молар, защото това бе той, не каза нищо, а просто пресуши шампанското си и размаха небрежно мухобойката. Русокосата прошепна: „Пишлето му е огромно!“, и се разкиска неудържимо.
— Я стига! — сопнах се аз и сложих крак върху крак. — Какво е всичко това? Какво искате от мен?
— Веше ти кажах, момшето ми — сгълча ме Мийти. — Пуатиха ни да те шпасим.
— Шпасим… От какво да ме спасявате?
— От какво? — изуми се похитителят ми и се опули подигравателно. — От шкуката, ештествено. От ужасната, стуашна, мъшителна, убийштвена шкука. Всишки пуазнуват победата над хуните, а ти си легнал шам като додо в леглото. Това е пуосто нетъупимо!
— Какво правя в собствената си стая, си е само моя работа и ничия друга — гневно отвърнах аз. — И ако ми се спи, ще спя.
— Естештвено! — извика Мийти. — Не кажвам да не спиш. Пуосто вшяко нещо с мярката си. Има вуеме за сън, на лекциите и службите. И вуеме за веселба, като сега. Така че се заемай. Чакат ни още дванайсет шишета.
Той извади бутилка шампанско от голяма кофа с лед, отвори я с гръм, напълни една чаша и ми я подаде.
— Глътни малко балончета, друже. Да пуогониш нощния студ.
— Нищо не искам да пия — казах аз. — Искам да ме свалите на брега.
Мийти поклати глава и цъкна неодобрително.
— Напуаво нямам думи! Каква неблагодауност. А ние уискуваме живот и кокали, за да те вземем с нас. Какво да пуавим с него, пуинц Гуми?
Принцът се пресегна и смушка чатала ми с мухобойката.
— Резнете му топките! — прогърмя той.
Пресуших чашата на един дъх.
— Ей това е! — разсмя се Мийти. — Кажвам ти, Гуми, ти ши съуцето на компанията!
Той напълни отново чашата и се чукна с мен.
— Бакхус да те благошлови!
Пресуших втората чаша, после трета, четвърта и още няколко след тях, неизменно подканян от „Резнете му топките!“, така че когато излязохме от Кеймбридж сред смълчаните ливади около него, определено бях замаян и въпреки усилията ми си прекарвах доста добре. Стана още по-добре, когато русокосата се настани в скута ми. Никога дотогава жена не беше сядала в скута ми и се помъчих да не мърдам, за да не реши да слезе.
— Наистина ли си принц? — попитах Гумен молар, докато светлините на града се отдалечаваха зад нас.
— Ештествено, че е! — извика Мийти, който бе поел пръта от Пепър. — Той е пуинц на Кикиве, нали, Гуми?
Вместо отговор Гуми леко се понадигна и се изпърдя.
— Боже, ама че воня — потръпна Пепър. — Прекаляваш с мангото, друже.
— Тате е един от най-богатите мъже в Афуика, нали? — продължи Мийти. — Не жнае какво да пуави с цялото зуато.
— Родът ми е могъщ — призна Гуми, забеляза празната ми чаша и ревна: — Резнете му топките!
— И един ден ще станеш крал, така ли? — поинтересува се закръглената червенокоска. — И цялото злато ще стане твое?
— Аз съм най-големият син — отвърна Гуми. — Така ми е писано.
Червенокоската се наведе и прошепна нещо в ухото на блондинката, след което двете прихнаха.
— Предполагам, че ще ти трябва съпруга, когато станеш крал, нали? — изгука червенокоската, седна на мястото си и запърха с мигли към Гуми. — Някоя, която да харчи цялото онова злато.
Гуми сви рамене и бръкна в лявата си ноздра, после огледа пръста си на светлината на фенера.
— Ще си взема много жени — каза той, докато въртеше блестящия си пръст. — Може би двайсет. Или повече.
— Не знам откъде ще намериш толкова енергия — изкиска се блондинката.