— Имат специални отвари! — извика Пепър. — Тропически отвари за чукане. Нали така. Гуми? Можеш да помпаш по цяла нощ.
— Не бих отказал и аз! — обади се Мийти.
— Определено не би — отбеляза червенокоската.
Мийти и Пепър си размениха пръта. Мийти се отпусна на мястото до мен и за мое голямо разочарование дръпна блондинката и я настани на собствения си скут. Пресуших още две чаши шампанско и приех предложената цигара от Гуми — първата в живота ми. Закашлях се.
— Гуми, туябва да ми обещаеш, че като станеш куал, ще ме напуавиш свой пуемиер — каза Мийти.
— Супер! — засмя се Пепър. — А аз ще стана капитан на гвардията!
— Аз пък ще съм придворният шут! — извиках, влизайки в духа на забавата.
Гуми отново започна да прави разкопки в носа си, този път в лявата ноздра, като вкара в нея почти целия си пръст. Блондинката взе да ме гъделичка с крак. Събрах целия си кураж и й намигнах. Тя се разкиска.
— Когато стана крал — заяви Гуми, — ще бъда…
Млъкна и се замисли.
— Да? — подкани го Пепър.
— … велик крал.
Всички заръкопляскахме.
— Тошно такъв ще бъдеш, дууже — каза Мийти. — Ще си истински афуикански властелин.
— Ще имам двеста автомобила — продължи Гуми, като извади лъщящия си пръст и го размаха към нас. — И много аероплани. И бойни кораби!
— Няма да ти свършат работа — каза Пепър. — Страната ти няма излаз на море.
— Бойни кораби! — изрева Гуми. — Стотици. И ще имам повече злато от баща ми. Повече злато от всеки владетел в Африка. От всеки владетел на света. Планини от злато!
— Звучи ми добре! — изписка червенокоската. — Сигурен ли си, че не си търсиш жена?
— Когато стана крал — извика Гуми, който явно започваше да се вживява в ролята, — ще имам собствена писта за моторни надбягвания, дворец с тоалетни, на които да се сяда, много слуги и прекрасни жени! Десетки прекрасни жени!
Размаха мухобойката над главата си и се изправи с мъка, при което лодката едва не се преобърна.
— Когато стана крал на Кикиве, ще построя игрища за голф — прогърмя той. — И ресторанти, и ледени пързалки, и черен хайвер!
— Как се строи черен хайвер? — шепнешком попита блондинката.
— Ще смажа враговете си — извика той, тропайки с крак. — Ще изтръгна очите им с пръсти и ще отхапя ушите им. И ще ловувам лъвове и слонове, тигри и бизони, и ще ги убивам с голи ръце!
Вече подскачаше в лодката.
— Ще бъда най-великият владетел в Африка! Името Огунмола ще се изговаря със страхопочитание. Хората ще се кланят и ще целуват коленете ми! Ще бъда велик. Ще бъда върховен. Ще бъда… ще бъда… ще бъда крал!
След което той вдигна мухобойката си високо във въздуха и цопна по гръб във водата, появявайки се миг по-късно на повърхността с някакво голямо зловонно водорасло на главата си.
— Мътните да го вземат! — извика и започна да плюе вода. — Целият подгизнах!
За остатъка от тази наситена със събития нощ имам само смътни и доста объркани спомени. Знам със сигурност, че си направихме лагерен огън на брега, седяхме около него и пеехме отново и отново „Спечелихме войната“. Сигурен съм също, че пих още много шампанско, изпуших много цигари и плувах в ледената вода. Не съм сигурен обаче дали Мийти не падна по лице в едно кравешко лайно, докато гонеше червенокоската из полето. Май си го спомням, но пък е възможно споменът да е от някаква съвсем различна нощ. Същото се отнася за опитите на Мийти да прескочи реката с прът и как Гуми пее „Изтъркаляй бъчвата“, докато яде чаша за шампанско, или как повръщах неудържимо през борда на лодката, докато се връщахме обратно в Кеймбридж на зазоряване. Нещата се върнаха на фокус едва когато с известно изумление открих, че съм в леглото с красивата блондинка, долнището на пижамата ми е свалено до глезените и за първи път в живота си правя любов. Иска ми се да кажа, че продължи часове наред, но в действителност не беше повече от 30 секунди, ако има и толкова. През прозореца се лееха свежите лъчи на ноемврийското слънце, в клоните на дърветата чуруликаха птици.
— Мисля, че те обичам — прошепнах в ухото на момичето под мен.
— Двайсет шилинга — хладно рече тя. — И не можеш да останеш.
От този момент нататък нещата тръгнаха главоломно надолу. Влиянието на Мийти беше страховито и аз изцяло станах пленник на магията му. Със същата бързина, с която се превърнах от училищен тъпак в зубрач след заминаването на Емили, сега се връщах в предишното си състояние, като добавих към старите си пороци леност и склонност към убийства и някои нови като пиянство, простащина, разврат и навика да пуша по 50 цигари на ден.