Макар че всички се наслаждавахме на изпълненията си, никой не го правеше повече от принц Гуми. Той се наслаждаваше до такава степен, че участието му в нашите лудории често беше известна пречка, тъй като гръмкият му смях и окуражителни викове предупреждаваха властите за замислите ни много преди те да бъдат осъществени. Спомням си как на няколко пъти ме хванаха да връзвам велосипеда на преподобния Крийд за ветропоказателя, защото виковете на Гуми „По-високо! По-високо!“ бяха чути от портиерите на колежа; в нощта, когато карахме откраднатата кола към Моста на въздишките, се наложи насила да го свалим на брега, защото кикотът му заплашваше да провали цялото начинание.
— Жал ми е за нещастниците, които ще му бъдат поданици — въздъхна Мийти. — Този тип е напуаво откачен.
Колкото повече се забърквах с Мийти, Гуми, Пепър и останалите, толкова повече дегенерирах. Пушех опиум (доставян от Гуми, който имаше голямо наргиле в стаята си и беше, поне по мои подозрения, пристрастен към наркотика) и допълвах романтичните си приключения с редовни отскачания до един бардак в Лондон. Натрупах колосални дългове; не можех да водя свързан разговор, ако не съм изпил поне половин бутилка коняк; лъжех, мамех и крадях така, сякаш тези дейности са ми втора природа.
През осемте месеца от ноември 1918 до юни 1919 г. се носех надолу в бездната със същия устрем, с който Икар се е носел към тюркоазените води на Егейско море. Лудориите ни станаха толкова дръзки и развратната ни репутация бе така голяма, че започнахме да вярваме в собствения си мит и че наистина сме непобедими. За Мийти, Гуми и другите това можеше и да е така, защото всички те бяха баснословно богати и университетът не можеше да си позволи с лекота да ги изгуби. За мен обаче подобни съображения не важаха. Бях задлъжнял син на провалил се изобретател и присъствието ми в никакъв случай не беше жизненоважно за просперитета на колежа. Все пак трябва да призная, че университетската управа ми даде всички възможности да се поправя. Когато обаче се провалих на изпитите в края на годината (с най-ниските оценки, регистрирани някога в първата част на изпитите по класически езици), те най-сетне решиха, че могат да минат и без мен. Бях извикан в кабинета на преподобния Крийд и изключен. Секретарката му нанесе допълнителен удар, като ми отказа секс с обяснението, че като бивш студент вече не съм достоен за благоразположението й.
— Не се безпокой, друже — утеши ме Мийти. — Ела в Хампшър за уикенда. Родителите ми ще отсъстват и организирам домашно парти. Трябва да се напиеш и да се повеселиш отново!
И аз направих точно това. Фактът, че убих и Гуми, само допринесе за веселието.
На път за имението на лорд Хийти в Хампшър спрях в Лондон да видя баща си.
Макар да му пишех често, обикновено когато ми трябваха пари, не го бях виждал от пролетта миналата година, тъй като прекарвах ваканциите в Кеймбридж. Нито се ужасявах от срещата, нито я очаквах с нетърпение. Той винаги беше зает с изобретенията си и никога не проявяваше особен интерес към делата ми. Нито пък аз към неговите. Двамата живеехме в два много различни свята.
Късно сутринта пристигнах в нашето разпадащо се жилище Уайт Лодж в Риджънт Парк и бях посрещнат от икономката мисис Егс, която ме награби в мечешката си прегръдка. Изглеждаше все същата с ярките си свински очи и огромния бюст, смачкан под прекалено тясната бяла престилка.
— Рафаел! — възторжено извика тя. — Ах ти, палаво момче, да ме изненадваш така! Винаги си бил палав, изобщо не си се променил. Господи, колко си пораснал.
— Мисля, че съм същият като при последната ни среща, мисис Егс.
— Глупости. Пораснал си поне с една стъпка и си станал толкова хубав. Аз самата бих се омъжила за теб.