— Дръжте, мис Уоспли!
Мис Уоспли обаче — към която само през няколкото секунди, откакто научих за съществуването й, развих неприязън, граничеща с омраза — изобщо не помръдна, а остана като закована. Топката падна на две стъпки вдясно от нея.
— Не я хванахте, мис Уоспли!
— Правилно. И ще продължа да не я хващам, докато не се научите да я хвърляте цивилизовано. А не да замахвате като някаква маймуна!
Тя сковано направи крачка надясно, взе топката, изцъка с език, сякаш казваше „Какви неща трябва да търпя, за да си изкарам хляба!“ и я хвърли отново на момичето, което я улови с двете си ръце и я притисна към гърдите си.
— Мис Уоспли, ако не я хванете, повече няма да я хвърлям.
— В такъв случай, малка госпожице, ще се върнем у дома и ще прекарате остатъка от следобеда в рецитиране на таблицата за умножение.
Момичето се намръщи раздразнено, след като го бяха надхитрили, замахна с двете си ръце и запрати с все сила топката към гувернантката. Тя обаче прелетя над главата на мис Уоспли, прехвърли стената и падна в двора, където заподскача по поляната и цопна в декоративното езерце.
— Ууупс! — изкиска се момичето. — Извинете, мис Уоспли.
Мис Уоспли сложи ръце зад гърба си, а кокалчетата й побеляха от неодобрение.
— Можем да почукаме на вратата и да помолим да ни я върнат — предложи момичето.
— В никакъв случай! — рязко заяви гувернантката и ноздрите й се разшириха. — Да чукаме на вратите на непознати, как ли пък не!
— Тогава ще прескоча и ще я взема. Не е много високо и мога да се покатеря по бръшляна. Като стълба е.
— Не! — извика ужасената мис Уоспли. — Ще съсипете дрехите си! Шокирана съм, че изобщо ви хрумва подобно нещо.
Момичето се умълча и заби поглед в краката си. Отначало си помислих, че ще се разплаче, и останах изненадан като мис Уоспли, когато то най-неочаквано се втурна към стената, заобиколи спътницата си и се хвърли към дебелите пипала на бръшляна, които висяха по тухлите. За момент не можа да намери опора, после се хвана здраво и полетя нагоре като моряк по корабен такелаж, оставяйки гувернантката си зяпнала долу.
— Видяхте ли, мис Уоспли — извика то, когато стигна върха и възседна оградата като кон. — Лесно е!
— Слизайте! Слизайте, казах! Ох, погледнете само роклята!
— Оттук виждам на километри наоколо, мис Уоспли. Виждам даже зоопарка.
— Слизайте или няма да отговарям за последиците!
— И не е нужно да отговаряте! — разсмя се момичето с изненадваща за възрастта си зрялост. — Мога и сама да отговарям, благодаря. О!
Това „О!“ беше възклицание на изненада, предизвикано от факта, че точно тогава кихнах силно, както си бях кацнал на клона на около метър от нея.
— О! — повтори тя.
Не казах нищо, само избърсах носа си с ръкав и продължих да я зяпам като хипнотизиран. Отблизо очите й бяха още по-зелени, отколкото изглеждаха от разстояние. Реших, че трябва да е принцеса или ангел.
— Здравей — каза тя.
— Здравей — повторих аз. И след малко добавих: — Днес имам рожден ден.
— Така ли? И на колко стана?
— На шест.
— И аз съм на шест, но рожденият ми ден е през юли, така че съм по-голяма от теб с половин година.
Замълчах, докато смилах информацията и се питах как ли това се отразява на динамиката на отношенията ни, започнали преди двайсетина секунди.
— Какво става там горе? — изрева гувернантката. — С кого разговаряте?
— Тук горе има едно момче, мис Уоспли. Днес е рожденик. На една и съща възраст сме.
— Това не е ваша работа! Слизайте веднага!
— Това е Осата Уоспли — прошепна момичето. — Тя ми е гувернантка.
— Прилича на дракон — отбелязах аз. — Гаден стар дракон.
Момичето се разкиска.
— Мис Уоспли, момчето казва, че приличате на дракон.
Мис Уоспли отстъпи назад, вдигна висящото на врата си пенсне и ме изгледа изпепеляващо през лещите му.
— Ако някои майки възпитават децата си като диваци, това е тяхно право — със суха ирония заяви тя. — Ние обаче не сме длъжни да се забъркваме с тях и трябва да избягваме да го правим, за да не прихванем от противното им държане.
При нормални обстоятелства подобна реч сигурно щеше да ме сплаши, особено ако е съпроводена с яростния поглед, с който ме гледаше мис Уоспли. Кацнал на сливата обаче, в компанията на прекрасно момиче до мен, аз се почувствах странно силен и вместо да затреперя под погледа й, само й се изплезих и се обърнах към новата си приятелка.