Вярвам, че името ми е Рафаел Игнейшъс Финикс, че съм на път да чукна стоте, че съм извършил много убийства и че притежавам малко кръгло хапче, способно да убие за секунди. Вярвам, че се нося към смъртта си подобно на гълъб, бързащ към гълъбарника си след дълъг и изтощителен полет, и че смъртта ми ще настъпи в купола рано сутринта на 1 януари 2000 г. И най-вече вярвам в себе си.
Ами ако това „аз“ се окаже мираж? Какво може да направи човек в такъв случай? Алтернативата е напълно да игнорирам самия себе си, което е немислимо. Единственото по-лошо нещо от написването на пълен с грешки разказ за живота ми е изобщо да не го напиша. А аз съм твърдо решен да оставя нещо за идните поколения. Заслужавам да бъда известен.
П.П. Освен това имам криле.
6.
Следващият преди Уолтър. (Въпрос: може ли всъщност да се каже „следващият преди“, или използването на „следващият“ предполага бъдещо събитие, а не минало? Знам, че звучи педантично, но тези неща са важни. Не искам шедьовърът ми да изглежда пълен с граматични грешки.) Както и да е, правилно или не, следващият преди Уолтър беше Кийт Крийм, доайен на рока и доколкото ми е известно, единственият човек, когото съм убил случайно.
Пътищата ни с Кийт се пресякоха през февруари 1969 г., малко след убийството на лорд Слагсби. Колелата на стола на последния едва бяха спрели да се въртят, когато Емили ме взе в микробуса си и ме откара на юг, като ме остави ден по-късно в центъра на Лондон. Бях облечен не в друго, а в панталони на цветни ивици с широки крачоли и риза на ярки безформени петна; както всеки път, след като убия някого, нямах ни най-малка представа какво да правя със себе си.
— Довиждане, Рафаел! — извика скъпата ми златокоска, след като ме остави в Сохо. — Изглеждаш фантастично!
— Чакай! — извиках аз и ударих микробуса й. — Не знам какво да правя! Вече съм почти на седемдесет, по дяволите!
— Всичко ще бъде наред. Забавлявай се! Поживей малко!
— И как точно да живея, за бога? Парите не растат по дърветата, нали така?
— Внимавай, Рафаел! Ще те сгази някоя кола. Довиждане! Довиждане!
— Моля те, Емили! Къде отиваш?
Тя извика нещо, но отговорът й се изгуби в рева на клаксона зад мен. Протегнах отчаяно ръка към задната й броня, но в следващия миг тя изчезна, погълната от трафика. Май отново се налагаше да започна живота си от нулата.
— Мамка му — промърморих, опипвайки Хапчето в джоба си. — Мамка му, мамка му, мамка му!
Сохо нямаше нищо общо с онова, което помнех. Последния път, когато бях тук като дете преди повече от половин век, кварталът представляваше доста западнала и безлична плетеница от тесни улички и малки магазинчета, населен предимно от занаятчии и италиански имигранти.
Картината, пред която се намирах сега, беше доста различна. Във всички посоки вървяха тълпи хора, от ярко осветените кафенета гърмеше музика и накъдето и да се обърнех, виждах стриптийз клубове, кина за порнофилми и сексшопове. Никога през живота си не бях виждал нещо подобно.
Известно време се мотах безцелно, като зяпах примигващите неонови реклами и попивах непознатите облекла и звуци. Накрая се почувствах абсолютно дезориентиран, влязох в един пъб и си поръчах голямо уиски. Няма нищо по-хубаво от голямо уиски за успокояване на нервите.
— Я по-добре да е тройно — казах на барманката.
Тя ме обслужи и аз се огледах за свободно място.
Повечето маси бяха заети, но след малко обикаляне напред-назад забелязах местенце в задимено сепаре в дъното на заведението и се настаних там. От дясната ми страна момче и момиче се целуваха и опипваха, а от лявата седеше мрачен тип с тъмни очила и отпиваше от бирата си. Имаше големи мустаци, рунтави бакенбарди и обемиста афроприческа, заради която приличаше на глухарче — още повече че беше със синкаво-зелена риза. Зачудих се дали косата му няма да се разхвърчи, ако го духна.
Седях до въпросния тип близо петнайсет минути, когато той най-неочаквано заговори.
— Кийт — изгъгна неясно. Тъй като не гледаше към мен, когато го каза, не разбрах веднага към кого се обръща.
— Извинете, на мен ли говорите? — попитах аз.
Вместо отговор той протегна ръка.
— Кийт Крийм — допълни непознатият, като подсмръкна и оправи очилата си. — Като Кийт Крийм от музикалната индустрия.