Стиснах протегнатата ръка.
— Приятно ми е да се запознаем, Кийт. Аз съм Рафаел Финикс.
— Супер, човече. Ти си, който си.
Съгласих се, че случаят е точно такъв.
— Въртя „Музикална въртележка“ — продължи той. — На Кингс Роуд. Сигурно го знаеш.
— Боя се, че не — признах аз. — Доста време бях извън Лондон. Току-що се върнах.
Той кимна съчувствено и докосна контешки прическата си.
— Супер, човече. Не съдя хората. Бъди какъвто си сега, а не какъвто си бил преди. Падаш ли си по „Търтълс“?
— Не мога да кажа, че са ми известни — признах аз.
— Щото днес получих пиратска стока, каквато не можеш да намериш никъде в Европа. Превъзходно качество.
— Сериозно.
— Не казвам да купуваш. Просто те уведомявам.
— Ясно. Е, благодаря.
— Супер, човече. Супер.
Кийт сръбна от бирата си, оставяйки пяна по долния край на мустака.
— И по каква музика си падаш? — поинтересува се той след кратко мълчание.
— Ами вкусовете ми напоследък са доста ограничени. Предимно Вагнер.
Кийт се замисли за момент.
— Не — поклати глава той. — Не ги знам. Имам обаче нещо, което може да те заинтересува. „Биг Брадър енд дъ Холдинг Къмпани“, преди Джоплин. Лайв в Сиатъл. За ценители е.
— Наистина много мило, но в момента нямам къде да ги пусна.
— Ако търсиш евтина уредба, имам връзки. Нищо лъскаво, между другото. Просто добър дек и обикновени тонколони. Двайсет паунда… Десет паунда, плюс два албума на Ричи Хевънс.
— Наистина не е за мен, но все пак благодаря.
— Супер, човече. Няма да те натискам или нещо такова. Просто си бъди такъв, какъвто си.
Потънахме в мълчание, отпивайки от питиетата си.
— Макар че ако някога ти се прииска нещо на „Моби Грейп“, знаеш къде да дойдеш.
Той допи бирата си, наведе се напред, затършува в джоба си и извади смачкан пакет цигари.
— Цигара?
— Благодаря.
— От години се занимавам с музика — продължи Кийт, драскайки кибритена клечка. — Станал съм нещо като гуру в индустрията.
Наведох се да си запаля цигарата.
— Ето един, когото харесвам — казах му аз. — Бинг Кросби.
Кийт се замисли за момент.
— Не беше ли Дейвид Кросби?
— Не, определено Бинг.
— Като в „Стилс, Неш и Йънг“?
— Не съм сигурен. Пушеше лула и правеше филми с Боб Хоуп.
— Да — кимна Кийт. — Сигурно става дума за същия. Имам всичките им албуми в магазина.
Отпих от уискито си и се огледах.
— Всичко ми изглежда толкова променено — въздъхнах аз. — Израснах в Лондон, но сега почти не мога да го позная. Минало е повече време, отколкото си мислех.
— Знам откъде идваш, човече — каза Кийт и афроприческата му закима нагоре-надолу. — Като онази песен на Дилън.
— Така ли?
— Да. „Времената, които се променят“. Нали се сещаш, един ден е едно, а в следващия нещо съвсем друго.
Казах му, че звучи много уместно, и допих остатъка от уискито си.
— Още едно? — попитах аз, посочвайки празната му чаша.
— Да, човече, супер. И ще видиш ли дали няма някакви ядки? Изведнъж страшно ми се доядоха ядки. Не ги ли получа, направо ще откача и ще пукна.
Пробих си път през тълпата и взех бира и фъстъци за Кийт и още едно голямо уиски за себе си. Неколцина посетители бяха започнали да танцуват, в това число и ужасно едра жена в къса пола, която едва не ме събори, докато се връщах към сепарето.
— Е — каза Кийт, след като седнах отново, — какви са плановете ти, след като се върна в града?
— Нямам ни най-малка представа — признах аз, приемайки втора смачкана цигара. — Имам достатъчно пари, за да изкарам скромно една седмица. Надявам се, че дотогава ще изникне нещо.
Кийт метна шепа фъстъци в устата си и ги прокара с дълга глътка бира, оставяйки още пяна по вече лепкавия си мустак.
— Харесва ми стилът ти, човече — заяви той, докато си бършеше устата. — Ти си истински свободен дух. Не като повечето старчета. Супер си.
— Благодаря — казах аз.
— Приеми думите на един гуру.
— Да.
Вдигнахме чаши и се чукнахме.
— Виж какво, искаш ли да дойдеш да чуеш една банда? Дружки са ми. Много точни. Делим апартамента над магазина.
— „Музикална въртележка“ ли?
— Да, човече. Знаеш ли го?
— Само по репутация.
— Бива. Е, какво ще кажеш?
— Ами с удоволствие, Кийт, но първо трябва да намеря къде да се настаня.
— Точно това имах предвид. Имаме свободна стая в апартамента. Мартин отиде в клиника и си търсим нов наемател. Всичко се намества, нали се сещаш — идваш в кръчмата точно сега, в този час, като търсиш къде да отседнеш.