И ако в „Музикална въртележка“ не се случваше нищо, подобно нещо не можеше да се каже за трите етажа над нея. Апартаментът ни с неговите изтъркани мухлясали килими и разпадащи се мебели беше място на постоянен купон и стана толкова известен с денонощните партита без всякакви ограничения, че беше достатъчно само да кажеш „Апартаментът“ и всеки, който беше някой, знаеше за кой апартамент става въпрос.
Спалнята ми беше на първия етаж, затисната между кухнята и дневната. Лайнъс и Баз бяха на горния етаж с Отис и Либи, които бяха двойка и деляха стая. Кийт живееше на тавана, където спеше на надуваем дюшек и държеше голяма колекция порнографски списания под дюшемето, без да подозира, че знаем за нея.
Поради някаква причина, която така и не успях да разбера, всички винаги се събираха в моята стая. В апартамента имаше предостатъчно място и куп други помещения, но нещо непрекъснато теглеше съквартирантите и гостите към моята стая и те се заседяваха там часове, а понякога и дни наред. Беше съвсем в реда на нещата да се събудя и да установя, че деля юргана с петима или шестима души, които не съм виждал досега, а и неведнъж ми се случваше да се изнеса на канапето в дневната, защото в собственото ми легло не бе останало място за мен. Дори ченгетата, които нахлуваха всяка седмица, сякаш насочваха вниманието си предимно към моята стая; това беше добре, защото винаги държахме дрогата си горе, в шкафчето в банята.
— Какво й е на стаята ми, че всички напират да са в нея? — попитах веднъж Кийт.
— Не знам, човече — отвърна той. — Просто си има такава карма, така да се каже. Сигурно е разположена на някоя енергийна линия.
След всички онези мрачни и мълчаливи години с лорд Слагсби определено ми трябваше известно време да свикна с този нов, вечно комунален начин на живот. Тревожех се, че покрай толкова много хора, при това друсани хора, с Хапчето и Снимката може да се случи нещо непоправимо. Направо виждах как някой намира Хапчето, взема го за метедрин или нещо подобно и си урежда доста по-продължително пътуване оттатък, отколкото е възнамерявал. Затова прибрах таблетката убиец в тежък златен медальон, който носех ден и нощ, докато Снимката почти не напускаше джоба на панталона ми.
След като осигурих безопасността на най-скъпите си вещи и свикнах с идеята да съжителствам с половин Лондон, открих, че всъщност съм изключително щастлив от новия си живот. Харесваше ми да пуша опиум, да вземам ЛСД, да смъркам кокаин и да танцувам по цяла нощ. Харесваше ми да съм заобиколен от млади хора, да слушам надута до дупка музика, да нося пъстроцветни дрехи и да оставям косата си да расте (лорд Слагсби настояваше да я поддържам къса). Беше забавно да ставаш в четири следобед, да ядеш фасул направо от консервата, никога да не ти се налага да миеш чинии, часове наред да обсъждаш смисъла на живота с хора, които са толкова друсани, че не помнят и собствените си имена. А най-вече страшно харесвах целия онзи секс.
Нито преди, нито след това съм правил любов толкова често, така енергично и с такава невъздържаност, както по време на краткото ми съжителство с „Екзекуторите“. Бяха луди, безгрижни дни. Всичко беше разрешено, нямаше нито едно табу. Опитвах пози, в сравнение с които „Кама сутра“ беше католически наръчник, и комбинации, за които не бих и помислил, че са възможни, ако не ги бях изпробвал лично. Дотогава правех секс само с един партньор. Сега пък имах тройки, четворки, петорки, шесторки и толкова, че накрая преливахме от леглото на пода. Чуках Анджи, Кери, Анита, Хърмайъни, Бети, Мери, Бягащата вълчица (чието истинско име беше Аманда, но точно тогава минаваше през индиански период), Сейди и Жана — при това само за един ден. Правех секс в паркове, секс във влакове, секс в плувни басейни, а веднъж и в Уестминстърското абатство. Дори стигнах дотам да се целувам с мъж, макар че не продължи дълго, защото той беше пил сладко шери, а аз намерих вкуса му за непоносим.
Не бях единственият, който си угажда. В апартамента ни на Кингс Роуд сякаш вървеше непрекъсната оргия. Кулминацията на всяко парти неизменно включваше всеки да прави секс с всеки друг; обикновено празненствата започваха по същия начин, а Отис и Либи като че ли не правеха нищо друго, освен да свирят и да се мушкат, често едновременно. Дори Баз се уреждаше, а имайки предвид слонското му туловище и потната плът, която преливаше през врата на мръсната му тениска, това беше свидетелство, че свиренето в банда те прави неустоимо привлекателен сексуално.
Единственото изключение от този универсален промискуитет беше горкият стар Кийт. Макар да говореше надълго и нашироко за тях и непрекъснато да даваше съвети как да ги възбудиш най-добре, Кийт не го биваше с жените. Всъщност в тази област беше пълна катастрофа. Докато всички други се чукаха навсякъде и по всяко време, Кийт постигна почти невъзможното и си остана целомъдрен.