— Ама че грамаданска тиква — изпъшках аз. — Господи.
Спрях за момент да си поема дъх, гледайки към колите, които минаваха по Кингс Роуд на 12 метра под мен. После хванах отново тиквата с мисълта, че ще е доста забавно да я внеса вътре и да я търкулна по стълбите. Но докато се напрягах да я вдигна, вниманието ми се отклони от гласове някъде откъм улицата. Бяха Кийт и Марси, които като че ли спореха. Заинтригуван, спрях напъните си и погледнах надолу.
— Не съм — изскимтя Кийт. — Уважавам те твърде много!
— Напротив, си! — изкрещя Марси. — Си!
— Не, не, разбрала си ме погрешно.
— Признай си!
— Няма какво да… Ох! Заболя ме!
— Имаш връзка! Знам, че имаш връзка!
— Няма такова нещо, мила. Няма такова нещо. Ох, само не косата ми!
— Коя е тя? Кажи ми! Кажи ми или ще ти откъсна главата!
Чу се силно тупване. Надвесих се през парапета и на светлината на близката улична лампа видях, че Марси е сграбчила Кийт за косата и блъска главата му във входната врата. Очилата му бяха отлетели нанякъде и той бе вдигнал ръце пред лицето си, за да се предпази от ударите.
— Теб обичам! — викаше той. — Ти си моето момиче!
— Кажи ми! — изкрещя Марси. — Либи е, нали! Ох, господи, иде ми да умра!
Блъскането продължи още известно време, след което със същото ожесточение, с което бе наказвала любимия си, Марси награби уплашеното му лице, придърпа го към себе си и впи устни в неговите. Кийт отвърна, като я хвана през подобието й на талия и я прегърна; междувременно Марси се разходи по падналите му очила. Чувах мляскането им и приглушения рефрен на Кийт: „Твърде много те обичам, за да хойкам, Марси. Твърде много те обичам, скъпа“.
Гледах ги известно време с онзи интерес, с който някой биолог би гледал сношаващи се слонове или рядък вид скарида, и се питах какво ли е да целуваш Марси и дали е толкова агресивна в леглото, колкото извън него; и тогава, доста отвратен от мисълта, насочих вниманието си обратно към тиквата, притиснах я до гърдите си, напрегнах колене и я повдигнах върху парапета.
Намерението ми беше да се обърна, да се затътря обратно до прозореца и да пусна грамадата върху надуваемия дюшек на Кийт, който се намираше на пода под него. За съжаление, докато се обръщах, изгубих равновесие, залитнах странично към покрива и в отчаяното си желание да спра падането си пуснах тиквата, която се люшна на края на парапета. За миг остана там, сякаш не можеше да реши на коя страна да падне. Накрая, сякаш на забавен кадър, тя се търкулна навън и полетя надолу като малка оранжева комета. Настъпи напрегната тишина, след което се чу силно влажно шляпване, последвано от пронизителен писък.
Изправих се с ругатни и надникнах през парапета с надеждата тиквата да не е улучила някого. За съжаление беше, при това с точност, каквато никога не бих постигнал нарочно — тиквата се бе стоварила право върху главата на Кийт, която беше изчезнала в чудовищния плод като в някакъв шлем на тежководолаз. За мое изумление, имайки предвид тежестта на тиквата и скоростта, с която бе падала, Кийт все още стоеше на крака и залиташе несигурно по тротоара, а Марси, която бе цялата опръскана в тиквена каша, пищеше истерично и се мъчеше да махне грапавата сфера от главата на любимия си. Двамата продължиха така няколко секунди, клатушкайки се напред-назад като в някакъв шантав танц, след което Кийт се свлече на колене, ръцете му потръпнаха и той падна по очи мъртъв на паважа, при което тиквата издумка силно. Писъците на Марси станаха още по-силни и започна да се събира тълпа.
— Мамка му — измънках аз. — Ох, мамка му.
Първата ми мисъл бе да изляза от къщата да си проясня главата.
Бързо потупах джоба си, за да се уверя, че Хапчето и Снимката са си на мястото, влязох през прозореца, спуснах се долу и се измъкнах незабелязано на улицата. Вече бяха пристигнали няколко полицейски коли и линейка. Марси още пищеше и налагаше с юмруци някакъв пенсионер от Челси, който се опитваше да я утеши.
— Ох, мамка му — продължих да мънкам аз, бързайки в нощта. — Ох, мамка му!
Нямах представа къде отивам и в продължение на цял час се мотах безцелно, докато не се озовах на Трафалгар Скуеър. Главата ми бе като пълна с олово; отидох при един от фонтаните и я потопих в ледената вода, като останах така близо минута, след което я отметнах назад, пръскайки капки в студения нощен въздух.
И тогава видях Емили, седнала между лапите на един от декоративните бронзови лъвове. Златната й коса светеше на бледата лунна светлина.