Знаем за съществуването на някои спомени, също както библиотекарят знае какви книги се пазят в поверената му библиотека. Знам например, че ако наистина се напъна, мога да си спомня първия си работен ден в „Симсби“, нощта, в която изгубих девствеността си, и следобедите, в които играех тенис с Чарли Чаплин. Тези спомени може и да не са на предно място в съзнанието ми, но зная, че съществуват някъде и чакат да бъдат извикани, ако се наложи. Спомням си, че ги имам.
Съществува обаче и друг клас — този на забравените спомени. Изгубените спомени. Спомените, за които нямаме представа, че ги имаме, които се крият някъде дълбоко в хранилищата на умовете ни като отдавна изгубени играчки сред вехториите на някой прашен стар таван.
Един такъв спомен е раждащото пари дърво. Не беше влизал нито веднъж в ума ми, след като детството ми отмина. Беше направо заличен. Не бих могъл да си го спомня дори да исках.
И ето че изведнъж изникна съвсем неканен, като мехур във воденичен вир. Нямах идея защо трябваше да се появи точно сега, в този момент, така неочаквано. В края на краищата, сигурно съм използвал фразата „Парите не растат по дърветата“ десетки пъти по-рано, без да събудя точно този спомен. Чувствам се като актьор, който е репетирал една пиеса стотици пъти и изведнъж открива, че в нея има съвсем нова сцена. Оказва се, че животът ми е по-голям, отколкото го помня.
Всичко това е много вълнуващо. То превръща писмото ми в един вид приключение. Кой знае какво дебне да се случи в миналото ми? Кой знае какви тръпки предстои да бъдат открити? Може би предстои да се разкрият невероятни лудории, екзотични красавици, далечни места. Може някога да съм заровил голям сандък със съкровище на някакъв пуст плаж, напълно да съм забравил за него и сега съм на път като по чудо да си спомня къде се намира. Оказва се, че миналото е точно толкова загадъчно, колкото и бъдещето, точно толкова несигурно и пълно с възможности. Може пред себе си да имам само седем дни, но зад мен има цял живот, който чака да бъде изживян.
За момента обаче нямам време за повече приключения със спомени, тъй като хрущенето на гуми по чакъл и бибипкането на клаксон оповестява пристигането на доктор Банън със седмичните провизии. Да не забравя да поръчам бутилка добър кларет, с който да се убия. Доскоро.
Както вече споменах, доктор Банън е местният знахар. Мисля, че първото му име е Джон, макар да не съм сто процента сигурен, пък и ако трябва да съм честен, не ми пука особено. През всичките петнайсет години винаги съм се обръщал към него с „доктор Банън“ и не виждам причина да фамилиарнича в такъв късен етап на взаимоотношенията ни.
Едър червендалест мъж с широки рамене, леко крив нос и хипнотизиращо грамадни вежди, доктор Банън не е идеалното рекламно лице на професията си. Не мога да кажа дали е заради това, че пуши прекалено много, или заради някаква алергия, но той непрекъснато хрипти и подправя всяко изречение с неприятна комбинация от пъшкания, ахкания, охкания и кашлица. Дори когато е най-тих, звучи така, сякаш има шкурка в хранопровода си, и удоволствието да получавам седмичните си запаси винаги е помрачено от страх, че докато ми ги връчва, може най-неочаквано да се задуши и да се гътне. Често се питах дали да не запиша курс по даване на първа помощ, просто за всеки случай.
Той е абсолютно дружелюбен човек, на около петдесет и пет, женен, с три деца, роден и израснал в селото, където е и практикуващ лекар вече близо трийсет години. Доколкото разбирам, е пътеводната светлина в местния Ротари клуб и наред с другите неща се интересува от голф, кръстословиците на „Таймс“ и тропическите риби. Като се изключи това, няма какво толкова да се каже за него. Подозирам, че едва ли би написал особено завладяващо предсмъртно писмо.
Доктор Банън е единственият човек на света, с когото поддържам контакт в последно време. За петнайсет минути дори не съм се виждал и разговарял с никого другиго. Доктор Банън ми помогна да се нанеса в замъка при пристигането ми и доктор Банън ми съобщава за събитията във външния свят (или поне събитията в селото, което според него е единствената част от света, която има значение). Подозирам, че ме смята за побъркан, макар че никога не споменава подобно нещо. Забелязал съм обаче, че хриптенето му се засилва всеки път, щом го доближа. Веднъж махнах една листна въшка от рамото му, след което той кашля цели две минути.