И работодателят ми съставяше монографията, за да набие всичко това в главата на невежата публика. Негово Благородие се трудеше върху опуса си по цял ден, от девет сутринта до шест вечерта, с двучасова почивка за обяд и кратка дрямка; и всеки ден от девет сутринта до шест вечерта аз му помагах в това занимание, носех книги от библиотеката, водех бележки и правех справки, преписвах, четях коректури, проверявах дати, факти, имена и изписването им, подострях моливи, оправях бюрото, навивах грамофона, носех чай с бисквити и в общи линии вършех всичко освен писането на проклетото нещо. Към края всъщност започнах да правя и това, когато работодателят ми остаря и го хвана старческо слабоумие и вече не можеше да държи писалката нормално.
Работата по „Слагсби — изконно английско наследство“ продължаваше без прекъсване до 18:00, когато оставяхме моливите, спирахме грамофона и потегляхме обратно по системата столове към стаята на Негово Благородие, където го изкъпвах и го преобличах за вечеря.
Въпреки купонната система, която продължи до началото на петдесетте, вечерята в Трипали Хол беше пищно събитие, което започваше в 19:00 в голямата трапезария и се състоеше от минимум пет ястия, сготвени от Кроун, сервирани от мен и консумирани от Негово Благородие в пълна тишина и самота (макар че ако не ме лъже паметта, някъде в началото на шейсетте имахме гост). Цялата вечеря продължаваше най-малко два часа или повече, ако Негово Благородие заспиваше между ястията, което започна да се случва все по-често с напредването на възрастта; обикновено след 21:00 последните блюда се отнасяха и аз откарвах своя оригващ се работодател в залата за билярд, където го оставях да ме пердаши с топките в продължение на час.
— Господи, Финикс, по-зле си и от Смотърс — викаше той.
— Да, Ваше Благородие.
— Удари проклетата топка, човече! Фрасни я, за бога. Да не си някакъв либерал!
В 22:00 се връщахме от билярдната в спалнята, където събличах Негово Благородие и му помагах да си легне. Следваше мърморене за възглавниците („Направи ги да бухнат, по дяволите, да бухнат! Все едно спя върху проклети чували с пясък!“), като накрая дърпах завесите, изгасях светлините и в 22:30 му пожелавах лека нощ.
— Определено се съмнявам, че ще е такава, Финикс. И се погрижи Кроун да ми сложи три резена бекон на сутринта.
След като слагах Негово Благородие да си легне, аз се връщах в кухнята за собствената си вечеря, която Кроун ми оставяше във фурната. Отскачах до избата за една-две потайни глътки (лордът си имаше страховита изба с почти 500 бутилки „Шато д’Икем“ от 1921 г. и още по толкова „Марго“ от 1900 г. и „Лафит“ от 1920 г.), след което изпушвах бързо забранена цигара в килера. В 23:30 се оттеглях в стаята си и се приготвях да си легна. Свалях мъчително неудобната униформа, след което пъхах Снимката и Хапчето под възглавницата, а себе си под завивката. В полунощ вече спях.
Това обаче не беше точно краят на деня, защото всяка нощ, без изключение, след кратък период на почивка бивах събуждан точно в 2:30 от свирене, идващо от фунията в края на маркуча.
— Финикс! — чуваше се далечният глас на лорд Слагсби. — Финикс! Имам колики! Господи, надул съм се като проклета гайда!
— Да, Ваше Благородие — промърморвах сънено. — Идвам.
Ставах, обличах униформата, палех свещ и изминавах целия път до спалнята му, само за да го заваря отново заспал. Търпях тази пантомима всяка нощ през 23 от 24-те ми години в Трипали Хол; накрая ми дойде до гуша, взех смачкана на топка хартия и я напъхах в тръбата, за да мога да се наспя без прекъсване.
В 5:15 се събуждах и всичко започваше отначало.
Това представляваше денят ми в Трипали Хол. И тъй като вече обясних, че всеки ден е абсолютно същият като всеки друг (с изключение на вторите петъци), това представляваше целият ми живот в Трипали Хол.
Признавам, че не беше най-бляскавото съществуване, а и Негово Благородие определено можеше да бъде голяма досада, когато си го науми, което и правеше през повечето време. Кроун също беше постоянен трън в задника (фактът, че убих Негово Благородие вместо нея е още едно доказателство, ако изобщо има нужда от доказателства, за това колко нелогично нещо е убийството).