Бях открил, че ги имат още от деца и ги носят със себе си навсякъде. Когато излитали да бомбардират Германия, Бепо и Флъмди летели с тях (всяко мече си имаше дори пилотски очила) и когато били улучени и се наложило да напуснат самолета, първото нещо, което грабнали, били любимите им плюшени играчки.
Връзката между всеки близнак и мечето му беше толкова силна, че когато започнаха да губят вяра един в друг, двамата търсеха утеха в плюшените си другарчета, което изобщо не ме изненадваше. Когато Клайв вкарваше десет гола, а Матю нито един, покрусеният брат веднага се връщаше в леглото си и прегръщаше мечето. Когато Клайв страдаше от ужасната диария, предизвикана от сиренето, той винаги вземаше Бепо в тоалетната със себе си и го прегръщаше, докато от разранения му анус изтичаха какви ли не ужасни течности.
Зависимостта на Клайв и Матю от Бепо и Флъмди се засилваше обратнопропорционално на намаляването на доверието помежду им и накрая двамата прекарваха повече време с мечетата, отколкото заедно. Изчаках момента, когато зависимостта не можеше да стане по-силна, и започнах третия етап от кампанията си. Откраднах мечетата.
Откраднах ги едновременно, през нощта, когато близнаците спяха дълбоко — внимателно ги отделих от обятията им и ги скрих в тоалетната, под една разкована дъска на пода.
На сутринта и аз, и всички останали в лагера бяха събудени от най-пронизителния двоен писък.
— Бепо! Флъмди! Не!
Надникнах от леглото си и видях как братята Брейн ровят като обезумели под одеялата си в напразни опити да намерят откраднатите любимци. Изпразниха раниците си, раздраха възглавниците, отметнаха дюшеците и след като се увериха, че мечетата им са изчезнали, седнаха и заплакаха. Дори полковник Дишби не знаеше какво да направи.
— Май малко мръднаха — въздъхна той, като подръпваше мустака си. — Ама че шматки. Не че одобрявам кражбата, но не мога да ида при оберщурмфюрер Цукален и да му докладвам за изчезването на две мечета. Ще станем за смях.
Близнаците плакаха през целия ден, след което потънаха в обезсърчено мълчание. Не говореха нито помежду си, нито с когото и да било. От време на време някой от тях скачаше на крака и се втурваше да обикаля бараката, като гледаше под леглата и зад шкафчетата, но иначе двамата си оставаха инертни и оклюмали като спукани вътрешни гуми.
Оставих ги да къкрят около седмица, след което започнах да им пращам парченца от мечетата. Един следобед се върнаха от копаенето на поредния тунел и Матю намери едното око на Флъмди на възглавницата си. Не каза нищо, просто го взе, стисна го в юмрук и изгледа много твърдо брат си. Два дни по-късно Клайв се събуди и откри част от пълнежа на Бепо да стърчи от обувката му. Пак нямаше коментар. Просто въртеше пълнежа между пръстите си и гледаше брат си с пламнали очи. Клайв отвори пакета си от Червения кръст и видя вътре лапичка на Бепо. Матю намери краче на Флъмди да виси от гредата на един от тунелите на майор Бъроуз. Клайв клечеше в тоалетната, когато ухо на Бепо прелетя над вратата. Матю се бършеше след душ, когато другият крак на Флъмди падна от кърпата му. При всички тези случаи двамата не произнесоха нито звук. Просто вземаха въпросната част от мечето, мръщеха се и се взираха в другия с все по-убийствен поглед.
Разбира се, ако се бяха замислили, близнаците щяха да си дадат сметка, че крадецът не може да е някой от тях. Ако Клайв беше откраднал мечето на Матю, щеше да забележи, че неговото мече също е изчезнало. Логиката диктуваше, че трябва да е замесена трета страна.
За щастие обаче двамата Брейн на този етап бяха далеч отвъд способността да мислят рационално. През последните месеци бяха развили толкова силно недоверие един към друг и такава неуправляема параноя, че ако фраснех единия по носа, той сигурно щеше да убеди сам себе си, че брат му е виновен по някакъв начин за това действие.
„Сухи като подпалки“ — мислено се кисках аз и с всеки ден се наслаждавах все повече и повече на експеримента си. Сега беше достатъчна само една малка искра. Една малка искра, и двамата щяха да пламнат така, сякаш няма да има утре.
Искрата дойде една вечер в средата на април, когато всеки близнак намери бележка под възглавницата си.
В бележката на Клайв пишеше: „Иди в парника в два след полунощ и погледни под обърнатата саксия. Може да намериш нещо интересно. Не казвай на никого или с Бепо е свършено“.
Бележката на Матю пък гласеше: „Иди в тоалетната в два след полунощ и погледни под втория умивалник отляво. Може да намериш нещо интересно. Не казвай на никого или с Флъмди е свършено“.