Всеки близнак си прочете бележката, препрочете я, загриза нокти и много бавно, много внимателно подаде глава и погледна — Клайв нагоре, Матю надолу — към брат си. Погледите им се срещнаха. Не казаха нито дума, на лицата им не се изписа нищо. Взираха се един в друг цяла минута, кимнаха сериозно, сякаш казваха, че знаят много добре какво е замислил другият, след което си легнаха.
Към два без пет Клайв Брейн се измъкна тихомълком от спалното. Към два без четири Матю Брейн направи същото. Целият лагер спеше дълбоко. Само стражите на прожекторите и патрулите покрай оградата още бяха будни. Иначе цареше тишина като в гробище.
За да оцените напълно какво последва, разгледайте картата на лагера, която нарисувах две стени по-рано. Както виждате, за да стигне до отбелязаното в бележката място, Клайв трябваше да завие наляво, да се промъкне покрай блокове D и E, като избягва лъчите на прожекторите, и да стигне до парника. Матю пък трябваше да завие надясно, да се промъкне покрай блокове А и В и да се добере до тоалетните.
След като влязъл в парника, Клайв погледнал под голямата обърната саксия и за своя огромна изненада открил не Бепо, както би трябвало, а мечето Флъмди на брат си, което изглеждаше доста не на себе си след премахването на ухо, краче и око. Матю пък, докато търсел под втория умивалник отляво, също останал изненадан, когато вместо Флъмди попаднал на мечето на брат си Бепо, което изглеждаше също толкова окаяно без лапичка, око, ухо и повечето си пълнеж.
Нямам представа какво се е изписало на лицата им след откритията. Може би са почесвали озадачено бледите си чела или са клатели глави, или пък са мърморели нещо. Възможно е и да не са показали абсолютно никаква емоция. Всяко предположение от моя страна ще си остане само фантазия. Едва когато излязоха едновременно, всеки стиснал мечето на другия, и тръгнаха предпазливо обратно към спалното, успях да видя какво точно става, защото бях заел позиция на прозореца до вратата, откъдето се откриваше идеален изглед към сцената.
Клайв видя Матю пръв. Промъкваше се покрай блок D с останките от Флъмди, когато случайно погледна наляво. Дори в тъмната априлска нощ нямаше как да сбърка фигурата при отсрещната барака. Бледата кожа и блестящата коса се открояваха като лист хартия върху черен фон. Нещо повече, Матю като че ли държеше нещо в ръката си. Нещо, което определено приличаше на мече.
Клайв замръзна на място. Матю направи същото, предупреден от бог знае какво вътрешно усещане. Свит в сенките, той бавно се обърна надясно и впери поглед в снежнокосия си брат на 30 метра от него. Лъч на прожектор мина точно пред него, докато втори лъч минаваше пред краката на Клайв. Цялата сцена бе като огледално изображение, на което Клайв и спалното зад него бяха просто отражение на Матю и другата барака. Не мога да ви кажа колко време двамата останаха неподвижно, загледани един в друг. След това абсолютно едновременно, сякаш движенията им бяха част от някакъв танц, двамата тръгнаха целенасочено към центъра на района между блоковете: Лъчите на прожекторите се плъзгаха над и около тях, но някак не успяваха да ги открият.
Двамата спряха лице в лице, на сантиметри един от друг. Отляво мина лъч, отдясно също и за краткия миг видях израженията на белите лица с червени очи. Бях постигнал повече, отколкото можех да се надявам — видях тотална, върховна, пълна и неприкрита омраза. Не мисля, че съм виждал преди или след това двама души да се гледат един друг с такава абсолютна ненавист. Бях успял! Почувствах се като шампион, току-що счупил световен рекорд.
Случилото се — после беше напълно неочаквано. Смятах, че след като са се озовали един срещу друг, близнаците ще си разменят горчиви думи, ще си грабнат мечетата и ще се върнат разярени в спалното. Не бях очаквал обаче, че след като останаха в центъра на лагера в продължение на няколко минути, ще пуснат мечетата си и без нито дума, без нито звук, ще се нахвърлят един срещу друг и ще се сграбчат за гърлата.
Направиха точно това. В съвършен унисон двамата захвърлиха мечетата и се вкопчиха в гърлото на другия, като напрегнаха крака, за да запазят равновесие. Клайв успя да се задържи малко по-добре и яростно разтресе ръце, при което главата на Матю се люшна напред-назад, сякаш беше от слама. Това продължи известно време; съдейки по изцъклените очи, Матю бе на път да припадне, когато внезапно вдигна коляно и нацели брат си в слабините. Клайв го пусна и рухна на колене. Матю вдигна ръка и заби юмрук в главата на Клайв, просвайки го по очи на земята.
Двамата останаха за момент неподвижни, след което Матю вдигна крак да изрита любимия си доскоро брат в лицето. Клайв обаче прояви съобразителност и се претърколи в последния миг, сграбчи петата на брат си и я изви, събори го на земята и заби своя крак в лицето му. Чу се хрущене и докато лъчът на прожектора минаваше над двамата, видях от носа на Матю да тече кръв.