Двамата се мятаха известно време на земята, все още в пълно мълчание, търкаляха се, докато престанах да различавам кой кой е. Накрая единият — Клайв, предполагам, тъй като носът му си беше здрав — се изправи с мъка и се затича към южната ограда, следван по петите от брат си. Чу се вик на патрул и лъчите на два прожектора незабавно се завъртяха да осветят близнаците. Зави сирена и се чу автоматичен откос.
— Какво става, мътните да го вземат? — обади се глас до мен. Беше полковник Дишби, който заедно с всички останали се бе събудил от суматохата навън.
— Близнаците, сър.
— Какво правят? Не се мъчат да офейкат, нали? Бъроуз не е говорил за никакви бягства тази нощ.
— Струва ми се, че се бият, сър.
— Бият! Да се бият! Не и в този лагер! Ела с мен.
И с тези думи той излезе навън и закуцука решително след близнаците. Последвах го, както и повечето от спалното.
— Не стреляйте! — извика полковникът на стражите. — Стрелен зи нихт!
Близнаците вече почти бяха стигнали до южната ограда. Докато я приближаваха, възнамерявайки дявол знае какво да правят там, Клайв беше препънат от брат си и двамата отново се озоваха на земята, където се затъркаляха, като се дращеха и бъхтеха един друг. Прожекторите ги осветяваха, образувайки светъл кръг, в който двамата си раздаваха юмруци като някакви циркови клоуни. Отляво се втурна страж, викайки нещо на немски; втори се появи отдясно.
— Стрелен зи нихт! — завика полковник Дишби и размаха ръце.
Без да обръща внимание на виковете на стражите, Матю някак успя да се освободи от хватката на Клайв, изправи се и нанесе жесток ритник в ребрата на брат си. Дори от петнайсет метра разстояние чухме как изпращя кост. Клайв запълзя заднешком, като се отблъскваше с крака, мина през предупредителната тел на три метра преди оградата и продължи, докато не стигна на около метър от електрическите проводници. Стражите спряха, извикаха отново и стреляха над главите на двамата.
Братята обаче не им обърнаха внимание. С пронизителен вик „Крадец!“ Матю се втурна към проснатия Клайв и се опита да настъпи врата му. Клайв обаче успя като по чудо да избегне удара, извъртя се, сграбчи крака на нападателя, изпъшка и го засили с главата напред към оградата. Нямаше искри, нито блясъци или експлозии — само силно бръмчене, докато Матю се тресеше, мяташе глава, ръце и крака, докато най-сетне не се свлече на колене, опрян в брадата, сякаш се молеше. Лицето му беше почерняло; от ушите му излизаше дим и изведнъж, сякаш за да подчертае драматично гибелта му, косата му избухна в пламъци.
— Потресаващо — промърмори полковник Дишби. — Абсолютно потресаващо, мамка му.
Докато брат му пушеше и трепереше зад него, Клайв беше успял да се надигне и стоеше обърнат към нас, като дишаше тежко и опипваше предпазливо ребрата си.
— Не разбирате ли? — извика той. — Той открадна Бепо. Не разбирате ли? Матю открадна моя Бепо!
Обърна се леко настрани и протегна ръка към единия страж. Вероятно това беше знак, че се подчинява, но стражът разбра погрешно жеста като заплаха, вдигна оръжието си и го застреля право между блестящите му червени очи. Клайв остана абсолютно неподвижен за миг, по носа му потече струйка кръв и накрая той се просна по гръб на земята и не помръдна.
— Пълни откачалки, и двамата. Знаех си го още от мига, когато дойдоха. Пълни проклети откачалки!
Стояхме и гледахме как стражите отнасят телата на близнаците (спряха тока по оградата само колкото да вземат овъглените останки на Матю), след което бавно тръгнахме обратно през лагера. Докато минавахме покрай мястото, където близнаците се бяха вкопчили един в друг, полковникът посочи нещо на земята.
— Какво, по дяволите, е това, Финикс? — попита той.
— Приличат ми на плюшени мечета, сър.
— Плюшени мечета! Бързо ги вдигни. Не бива швабите да си помислят, че сме се размекнали. И по-добре организирай състезание по крибидж за утре вечер. Хората трябва да се поразсеят. Пусни вестта, така те искам.
И с тези думи напъхахме ръце в джобовете си и се върнахме да си легнем.
Случи се така, че състезанието по крибидж на полковник Дишби не се състоя, тъй като на следващия ден ни освободиха.
Вече от няколко месеца въпреки пълното ембарго върху новините знаехме, че нещата не вървят добре за германците. Новите пленници ни бяха съобщили за десанта от предишния юни и смяната на най-опитните стражи със старци и млади момчета показваше, че германците спешно се нуждаят от добри бойци на фронтовата линия. През последните две седмици всички документи от канцеларията бяха натоварени на камиони и откарани; често се случваше да видим прелитащи в небето съюзнически самолети. Далеч на юг и на запад започнаха да се чуват гърмежи.