Въпросното кюлче беше единственото нещо в сейфа за скъпоценни метали на „Симсби“. Доколкото знам, то е било единственото нещо, което някога е влизало в сейфа, и въпреки упоритите слухове, че ще получим голяма доставка злато от Южна Африка, си остана единственото нещо в сейфа на „Симсби“ през цялото време, докато бях там. Поглеждахме го за момент, мистър Попълтуейт промърморваше: „Ах, благословената съблазън на скъпоценните метали!“, след което се залавяхме да затворим сейфа отново. После другите се разотиваха в кабинетите си, а аз написвах меморандум, че екипът може да спи спокойно със знанието, че скъпоценните метали на „Симсби“ са налице. Накрая вземах кърпа и бършех отпечатъците от пръстите на колегите си.
— Важно е не количеството на кюлчетата, а фактът, че има кюлчета — обясни мистър Попълтуейт, когато веднъж го попитах наистина ли е нужно такъв огромен сейф за такова малко количество сребро. — А щом има кюлчета, трябва да има сигурност. Без това, мистър Финикс, ние сме изгубени. Напълно изгубени.
Кой бях аз, че да споря? Когато ставаше дума за пари и как да се грижим за тях, никой на този свят не знаеше повече от мистър М. Попълтуейт от „Симсби“ на Касъл Стрийт.
Грижата за сейфа за скъпоценни метали на „Симсби“ беше вълнуваща работа и животът ми извън банката през онези години бе спокоен и скромен.
Живеех на квартира в една очарователна стара къща на Маунт Плезънт и след като се връщах от работа, вечерях и прекарвах остатъка от вечерта седнал в креслото пред радиото, като слушах Артър Аски и Джак Уорнър.
Хазяйката ми се казваше мисис Грисъл, също като котлетите й.16 Приемаше наематели, откакто съпругът й Алф бил разкъсан от снаряд при Сома през 1916 г. Беше едра жена с разрошена червена коса, с неестествено увиснала долна устна и много силен кандидат за титлата „Най-всеотдайният ливърпулец на света“.
Мисис Грисъл почиташе Ливърпул по същия начин, по който мистър Попълтуейт почиташе парите. Нямаше нещо за града, което да не знае, не съществуваше аспект от историята му, за който да не може да говори надълго и нашироко. Имаше цяла библиотека книги и брошури за града и с гордост твърдеше, че колекцията й пощенски картички от Мърсисайд е най-голямата на света. Сигурно познаваше всекиго в радиус петнайсет километра от центъра и вероятно бе единственият човек в историята на футбола, поддържащ „Ливърпул“ и „Евъртън“ едновременно.
— Как бих могла да избирам между тях, щом и двата отбора са от едно и също място? — възкликваше тя.
Едва ли не първото, което ми каза още преди да се съглася да наема стаята, бе:
— Това е чудесен град, момко, и ще изхвърля всеки, който каже нещо различно. Ще го изхвърля с голите си ръце, и още как!
Уверих я, че от малкото, което съм видял, мястото е наистина изключително приятно за живеене — коментар, който веднага ме направи неин любимец и свали цял шилинг от наема ми. След това и в най-кратките ни разговори тя успяваше да вмъкне похвално слово за родния си град.
— За тази вечер имаме пържола и пудинг с бъбреци, мистър Финикс. Знаете ли, че всяка година през пристанището на града минава над три милиона тона стока? Десертът е пудинг със стафиди.
Имаше само едно нещо, което интересуваше мисис Грисъл повече от Ливърпул, или по-скоро три неща — дъщерите й. Клара, Анджелин и Попета Грисъл живееха в една стая на горния етаж и въпреки че бяха наследили увисналата долна устна и чорлавата коса на майка си, бяха по свой начин доста красиви. Имаха дълги крака и бляскави изумрудени очи и бяха постоянен обект на внимание от страна на местните мъжки обитатели, които те закачаха и измъчваха до умопомрачение.
Живеех под покрива на мисис Грисъл не повече от седмица, когато за първи път преспах с Клара. Тогава тя беше на 21 и се оказа най-атлетичната млада жена, която бях срещал. Продължихме да правим секс поне четири пъти седмично през следващите три години, обикновено в стаята ми, а понякога и в храсталаците на близкия парк, докато тя за всеобща изненада избяга с един моряк, след което насочих вниманието си към Анджелин. Тогава тя също беше на 21 и макар да не бе толкова пъргава като по-голямата си сестра, определено знаеше как да доставя удоволствие. Чукахме се до 1937 г., когато тя реши да се омъжи за пристанищен заварчик. Наложи се да оттегля чувствата си от нея и да ги насоча към Попета, най-младата и най-кокетната от трите. С Попета се наслаждавахме още три години на нощни лудории, докато тя също не реши да се обвърже, за ужас на майка си, с гръцки саксофонист от еврейски произход, като по този начин останах лишен от секс за първи път от девет години. Бях доста разочарован от заминаването й, макар че в дългосрочен план това нямаше значение, тъй като само три дни по-късно видях сметката на мистър Попълтуейт и изчезнах във Втората световна война.