— Имате прекрасна къща, мистър Декстръс.
— Заслужил съм си я — озъби се той.
Изкачихме се по широко извито стълбище, минахме през галерия на първия етаж, през една спалня и се озовахме в помещение, което взех за личната му баня, доминирана от вана с размерите на малък плувен басейн. По-късно открих, че наистина беше плувен басейн и че когато навън е твърде студено за основния, Декстръс пренася надуваемия си дюшек в банята, за да се плацика часове наред, като преглежда сценарии и пуши неизменните си пури.
— Клозетът е там — каза той и посочи с палец светлорозовата чиния, поставена на малък подиум до отсрещната стена, до която имаше снимка в рамка на Декстръс, ръкуващ се с Рудолф Валентино.
— Впечатлен ли си? — подигравателно попита той, когато забеляза, че съм зяпнал снимката.
— Да, господин Декстръс. Много впечатлен.
— Аз пък не съм — изръмжа той. — Не се впечатлявам от никого. Другите се впечатляват от мен. Затова съм тук и днес. А сега ми покажи какво имаш. И действай по-бързо, нямам на разположение цялата сутрин.
— Мога ли да попитам каква точно търсите? Предлагаме много широк избор. Само дръжките са повече от четиресет и пет модела.
— Нямам никаква представа — сряза ме той. — Ти си търговецът. Покажи ми мострите.
— Добре — казах аз, оставих куфарчето си на пода, отворих го и извадих първата попаднала ми верижка. — Да започнем с „Музикална верижка модел II на Финиган“ с порцеланова дръжка.
Подрънках предизвикателно верижката пред лицето му, отстъпих назад и я завъртях над главата си. Харесва ми да си мисля, че по този начин внасям малко драма и вълнение в света на търговията с тоалетни верижки.
— Както виждате — продължих аз, — „Модел II“ има рисувана на ръка порцеланова дръжка, проектирана специално за по-лесно хващане.
Поднесох му дръжката и Декстръс я хвана.
— Да, да — промърмори той. — Страхотно.
— Самата верижка е позлатена и разбира се, напълно неподатлива на ръжда. Опитите показаха, че е в състояние да издържи до сто и осемдесет килограма мъртво тегло, което я прави достатъчно здрава дори за най-едрите посетители на тоалетната.
Завъртях отново верижката над главата си, подскочих като балетист на чинията и я закрепих за казанчето.
— Както виждате — обясних аз, — инсталацията е лесна и верижката може да бъде свалена без проблеми, ако пожелаете да смените мелодията или да увеличите или намалите силата на звука. Самият механизъм се намира в тази малка и дискретна кутийка — чукнах с пръст малката дискретна кутийка — и работи на същия принцип като пианолата. Ако ми позволите да демонстрирам…
Слязох от чинията и с триумфален жест дръпнах верижката. Чу се звук на течаща вода, съпровождан от основната тема от „Престрелка в Додж Сити“.
— Може би ще познаете мелодията — казах аз с угодническа усмивка.
Той обаче не коментира, а продължи да се взира в мен с обезпокоителна настойчивост, така че свалих „Модел II“ и продължих с „Импириъл“, „Делукс“ и „Модел III“ с допълнителна възможност да почистват ръцете. Показах му верижки с прикрепени ароматизатори, светещи в тъмното верижки, лесни за дърпане верижки за възрастни и верижки с мелодии от „Полетът на валкириите“ до „Дълъг е пътят до Типерари“. Демонстрирах дълги верижки, къси верижки, големи верижки, малки верижки, икономични верижки, сватбени верижки и дори верижка за опечалени, която осигуряваше дълго, бавно, мрачно пускане на вода под скръбните звуци на „Погребален марш“ (в до диез минор) на Шопен. Макар аз да го казвам, направих сигурно най-пълната презентация, виждана някога в областта на музикалните тоалетни верижки, и в края на демонстрацията бях сигурен, че дори такъв инат като Лутър Дж. Декстръс няма да устои на изкушението на стоките ми.
— И тъй — казах аз, кацнал върху светлорозовата чиния, докато последните акорди на Шопен затихваха, — нещо привлече ли интереса ви?
Отговорът му не беше такъв, какъвто очаквах.
— Някога да си играл? — поинтересува се той.
— Играл ли?
— Да, играл.
— Ами веднъж играх малка роля в училищно представление.
Той кимна бавно и потърка брадичка.
— Искаш ли да се снимаш във филми?
— Никога не съм се замислял за подобно нещо — признах аз. — Но предполагам, че не бих имал нищо против.