— О, що се отнася до това, да! — отвърна буканиерът. — Сега на нас не ни остава друго, освен отново да скрием следите си от шпионите на маркиза и наемните му убийци и да се постараем колкото се може по-скоро да се свържем с Равно дьо Люсан, защото без помощта на флибустиерите не ще можем да стигнем до гъстите гори на Дариен.
В този момент влезе Вандое, който носеше още една бутилка и чаши.
— Как е раненият? — попита Бутафуоко.
— Организмът му е силен, а острието не е засегнало важен орган. След десетина-дванадесет дни ще се възстанови напълно.
— Много високо нанесох удара — каза Мендоса не без съжаление.
— Аз не съжалявам за това — отвърна Бутафуоко. — Този човек за нас е по-ценен жив, отколкото мъртъв! — Като се обърна към домакина, той попита: — Имаш ли някакъв приятел на пристанището?
— Не липсват флибустиери, които да са се отказали вече от опасния си занаят.
— Ще ни трябва една изолирана къщичка, която да не буди подозрение, за да можем да вършим каквото си искаме. Не можем да останем повече нито тук, нито в кръчмата на дон Барехо.
— Имам нещо подходящо за теб — отвърна Вандое, след като поразмисли малко. — Още преди обед ще имаш изолирана къщичка, а ако ти потрябва и една добра рибарска лодка. Собственик и на къщата, и на лодката е един от бившите флибустиери на Давид, помилван от испанците.
— Не ми трябва повече. Още тази вечер ще се настаним там и ще пренесем и двамата пленници.
— Но как? — попита Мендоса.
— Остави това на мен. Вандое, при теб ли е все още онова пъргаво индианче?
— Да, приятелю.
— Дай ми писалка и мастило, искам да пиша на дон Барехо. Обзалагам се, че когато получи писмото ми, този луд гасконец ще си измести челюстите от смях.
3. Пътешествието на една бъчва
Писано било дон Барехо да не прекара спокойно тази изпълнена със събития нощ. Действително, тъкмо се бе унесъл, когато краткият му сън бе прекъснат от звъна на двестате камбани, които имаше по онова време в Панама и които, когато биеха всички заедно, вдигаха такъв шум, че можеха да събудят дори и мъртвите. И точно в този момент той чу някой да чука на вратата.
„Дали не е още някой, който иска да види призраците?“ — помисли. Като мърмореше и проклинаше, той отиде да отвори вратата и пред него застана малкото индианче.
— Какво искаш, негоднико? — попита дон Барехо.
— Вземете, това е от Бутафуоко — отвърна момчето и му подаде лист, сгънат на четири.
После се затича по-пъргав и от сърна.
Дон Барехо се опита доколкото може да изтълкува посланието, но не успя. За щастие красивата кръчмарка вече бе слязла и тъй като разбираше малко повече от него, успя да разгадае драскулките.
Но какви ужасни новини съдържаше това листче!… Малката графиня ди Вентимилия бе изчезнала и по всяка вероятност беше пленница на маркиз ди Монтелимар; Мендоса и Бутафуоко — нападнати и още един пленник освен Пфиферо; следователно беше необходимо да се напъхат двамата мъже в бъчвата и да се откарат на друго място, за да се избягнат неприятни изненади от страна на полицията.
— В заключение какво иска Бутафуоко? — попита дон Барехо, който яростно се почесваше по главата.
— Още тази нощ фламандецът да бъде откаран до странноприемницата, без да се вади от бъчвата.
— Но те са полудели, тези необуздани авантюристи. Сигурно отвличането на малката графиня ги е накарало да си изгубят ума.
— Мисля, че е точно обратното, Пепито мой — каза Панкита. — Те искат да те отърват от човека, който представлява за нас постоянна опасност. Помисли си само какво би могло да се случи, ако стражата го открие в бъчвата!
— Ти разсъждаваш правилно. Но да се пренесе тази бъчва съвсем не е лесна работа. Вярно, няма да бъда толкова глупав, че да я разкарвам посред бял ден…
— И какво ще направиш?
— Довечера, преди слънцето да залезе, ще отидеш да извикаш брат си. Той е силен като бик и двамата ще изнесем бъчвата от избата. Поръчай му да вземе под наем някаква каручка, за да натоварим на нея Пфиферо и другия, който сега е в странноприемницата. Както виждаш, не се иска да си учил много, за да решиш задачата. Но това, което ще ни накара да се изпотим, е изчезването на малката графиня ди Вентимилия.
— И с това ли искаш да се заемеш? — попита кастилката с безпокойство.
— Кога се е случвало гасконци да изоставят приятелите си? — попита дон Барехо.
— Помисли за живота си, Пепито, който може всеки момент да бъде изложен на опасен риск.
— Когато гасконците носят сабята си на кръста, те ще се защитят от всички отлични фехтовчици на този свят. Запомни това, Панкита.