— Буенас ночес, кабалерос, чувствувайте се като у дома си.
Стисна ръката на Вандое и си тръгна, без да каже друго, за да ги накара да разберат по-добре, че наистина са като у дома си.
Мендоса се огледа наоколо, надникна и в другите две стаи, в които имаше четири хамака и много риболовни принадлежности, после се върна при другарите си.
— Тук ще се чувстваме много добре, докато агентите на маркиза не ни открият. Този благородник има около себе си хора, които притежават изключителен нюх… Хайде, бързо, приятели, да пренесем вътре ранения и фламандеца. По-късно ще хвърлим бъчвата в морето, не бива да оставяме следи.
Отидоха под навеса, като носеха свещ, вдигнаха капака и внимателно измъкнаха навън Пфиферо и мнимия син на знатен испанец. Положиха ги на два хамака в съседната стая.
— По-добре да отложим разпита за утре. Да ги оставим да си починат и да се опитаме и ние да подремнем малко. Действително имаме нужда от това — предложи Мендоса.
Затвориха, после залостиха вратата, отново огледаха къщичката, след което Бутафуоко и Вандое се тръшнаха на другите два хамака, а Мендоса, гасконецът и Риос се изтегнаха върху купчината стари мрежи.
Свикнал като кръчмар да става много рано, пръв отвори очи гасконецът. Първата му мисъл бе да хвърли поглед към двамата пленници.
Мнимият син на знатен испанец все още хъркаше; фламандецът обаче се мяташе в хамака, към който бе привързан, за да не може да избяга, като мърмореше и правеше разни физиономии.
— Господин Арнолдо, приличате ми на голяма риба, мятаща се в мрежа — му каза дон Барехо, като разхлаби въжетата. — Как сте, значи, със здравето след този дълъг сън?
— Да пия — поиска нещастникът.
— Тук нямаме за пиене, господин Арнолдо, но аз ще ви дам нещо по-добро.
Взе голяма пръстена паница, напълни я с вода от някакъв съд и я подаде на нещастника, който я изпи на един дъх.
— Сега малко по-добре ли е, господин Арнолдо? — попита иронично гасконецът.
— Глафата боли — отвърна фламандецът.
— Пиете и спите много, драги. Имате страшно лоши навици и ако бях на мястото на маркиз ди Монтелимар, не бих ви простил.
— Монтелимар… — промърмори фламандецът, като прокара ръка по челото си.
В този момент, разбудени от техния разговор, в стаята влязоха Мендоса, Бутафуоко, Вандое и Риос. Като видя толкова много хора, фламандецът сбръчка чело и пребледня.
— Събудете и другия, дон Барехо — каза Бутафуоко.
— Защо? — попита шепнешком Мендоса.
— За да разбера дали се познават.
— Подозирате ли?
— Бих заложил стария си и верен аркебуз за една наваха за две пиастри.
— Тогава оставете всичко на мен.
Той се приближи до ранения и започна да го гъделичка по гушата. Бяха напили мнимия син на знатен испанец, за да кротува в бъчвата, но не до такава степен като фламандеца, тъй че след три-четири прозявки той отвори очи.
Мендоса, който го наблюдаваше внимателно, го повдигна, за да може да вижда фламандеца, седнал в съседния хамак.
Двамата шпиони на маркиз ди Монтелимар се погледнаха за миг изненадани, че се виждат заедно; после, след като направиха по една гримаса, не успяха да спрат неразумните си възклицания.
— Арамехо!
— Стифел!
— Е, кажете си добър ден — ги посъветва Бутафуоко. — Както изглежда, вие сте стари познати.
Фламандецът и мнимият син на знатен испанец преглътнаха някоя и друга дума. Явно не бяха доволни, че са попаднали в така умело поставения им капан.
— Кой от вас се казва Арамехо? — попита буканиерът, като се засмя. Раненият не пожела да отговори и погледна към тавана. А фламандецът предпочете да се прозине.
— Е, хайде, подкани ги иронично Бутафуоко, — виждам, че се познахте. Вече е твърде късно да отричате. Господин Арнолдо, подайте ръка на този син на знатен испанец.
Фламандецът ококори очи, а после избухна в бурен смях.
— Знатен испанец ли! — учуди се той.
— Е, хей, господин Пфиферо, тази сутрин сте много весел! — отбеляза гасконецът. — Но аз ви предпочитам така. Моята ракия върши чудеса. Раненият погледна жестоко фламандеца, но не отрони нито дума.
— Господа — обърна се към двамата пленници Бутафуоко, — предупреждавам ви, че се свиква съвет и че това ще бъде един страшен военен съвет, защото ние сме способни да ви удавим в морето с камък на врата, ако упорствувате и не проговорите. Най-напред даваме думата на вас, дон Арамехо. Не забравяйте, че залагате кожата си. Какво сторихте със сеньоритата?
— Сеньор… — запелтечи раненият. — Не зная за коя сеньорита говорите.
— Ей, негоднико! — извика Вандое, като излезе напред. — Отричаш ли, че ме познаваш?