— Мой педни знатен испанецо, ние сме пленници — въздъхна господин Арнолдо, обръщайки се към ранения. — Или тряпфа фсичко да кажем, или да се простим с кожите си, приятелю.
Раненият преглътна едно проклятие, после се обърна решително към Бутафуоко и го попита:
— Какво искате да знаете?
— Искам да зная къде е сега сеньоритата, която сте отвели от мое име, разбирате ме добре, нали, от странноприемницата „Рио Верде.“
— И като ви кажа, че съм я завел при маркиз ди Монтелимар, който има над нея права, тъй като я е отгледал, какво ще докажете?
— Че си негодник.
— Искате да ме убиете ли? Е добре, направете го.
— Понякога смъртта е много сладка — отвърна Бутафуоко с глас, пълен със заплаха. — Тук сме изолирани и аз бих могъл да ти наложа такива мъчения, че да проклинаш деня, в който си се родил. Знаеш ли на какво са способни флибустиерите и буканиерите?
При тези думи раненият пребледня. Самата дума „флибустиери“ предизвикваше у испанците необикновено униние.
— Разбра ли ме? — попита Бутафуоко.
— Да, сеньор — отвърна пленникът, вече не така надменно. — Тогава отговори ми: кой ти даде името ми?
— Маркиз ди Монтелимар.
— А той от кого е узнал, че съм пристигнал в Панама с малката графиня ди Вентимилия?
— За това бихте могли да попитате Стифел.
— А, аз нищо не зная! — побърза да каже фламандецът.
— Ах вие, хитреци такива, вие никога няма да кажете нищо, освен това, което изтръгнем от устата ви — отбеляза Бутафуоко. — Но не си играйте да прехвърляте вината един на друг, защото силата на буканиерите никога не е била в търпението.
— Арамехо, в капана сме! — повтори Пфиферо. — Гофориш! Гофориш! Мнимият син на знатен испанец погледна надменно и попита:
— Е, и какво още искате да узнаете от мен? Не ви ли казах вече, че отведох сеньоритата при маркиз ди Монтелимар?
— И къде по-точно? — попита Бугафуоко.
— Дявол да го вземе!! В двореца му.
— Защо?
— Не мога да зная тайните на моя господар — отвърна Арамехо.
— А сега ми кажи, защо ни предизвика и ни нападна до странноприемницата „Рио Верде“?
— Бях получил заповед да ви намушкам с рапирата си.
— Значи ти ни познаваше?
— Последвах ви, след като излязохте от кръчмата „Ел Торо“ — отвърна фехтовчикът.
— А сега да поразпитаме господин Пфиферо — каза гасконецът. — Той трябва да знае нещо повече.
Фламандецът се усмихна иронично, без да си прави труд да прикрие усмивката си.
Страшният гасконец, който го наблюдаваше, избухна като граната.
— Ей, господин Пфиферо! Не се смейте под мустак в наше присъствие! Ако мислите, че можете да ни се подигравате, веднага ще ви кажа, че вашата игра може да свърши много зле,.. Риос, запали огъня и стопли една голяма тенджера с вода и гледай да е доста гореща. Тъй като този Пфиферо пи херес, аликанте и превъзходна ракия, без да ми плати нито една пиастра, ако не говори ясно, ще го накараме да изгълта пълна бутилка с вряла вода и ще попарим вътрешностите му.
Лицето на фламандеца бе потъмняло. Той хвърли към Бутафуоко неспокоен поглед и го попита с треперещ глас:
— Какфо иска знае от мен? Аз нищо не знае за отфличането на сеньорита.
— Ти трябва да знаеш повече от другаря си — каза Бутафуоко. — Беше ли предупреден маркиз ди Монтелимар за нашето пристигане в Панама?
— Да — отговори уплашено фламандецът.
— Как?
— Нали фие има един приятел?
— Да, един човек, който дълги години е служил при Великия Качико дел Дариен и който се отдели от нас, преди да слезем на сушата.
— За да отиде къде? — запита малко иронично фламандецът.
— В Дариен и да предупреди племената за скорошното пристигане на сеньоритата.
— Или за да дойде скришом в Панама, за да фи предаде!
— Какво говориш? — в един глас извикаха Бутафуоко и Мендоса, учудени от това разкритие.
— Истината — отвърна със сериозен глас господин Арнолдо. — Този чофек сигурно узнал, че маркиз ди Монтелимар отдафна иска да присфои съкрофището на Феликия Качико и фи предаде срещу обещанието, че ще получи една трета от съкрофището.
— Какво ще правим сега, господин Бутафуоко? — попита баскът.
— Нека не си загубваме ума от такава дреболия — отвърна буканиерът. — Този човек може да бъде много опасен, но мисля, че все още не е стигнал до Дариен. А освен това без малката графиня ди Вентимилия никой нищо не ще може да стори.
— Но тя е в ръцете на маркиза, господин Бутафуоко! — извика гасконецът.
— Но те все още не са заминали. — Кой знае!
— О, господин Арнолдо — възкликна Бутафуоко, като смръщи жестоко вежди, — трябва да ни разкажете и други интересни неща. Дон Барехо, дръжте готова бутилка с вряла вода.