Мъж със загоряло лице и гъста брада стоеше зад него: това беше капитанът.
— Всичко готово ли е, приятелю — попита Бутафуоко фламандеца.
— Пътят сфободен за фас — отвърна фламандецът. — Зелен фенер, има разрешение.
— Къде е твоят приятел?
— В една кабина: много болен Арамехо.
Петимата моряци, всичките метиси от бреговете на Тихия океан, славещи се по онова време като добри моряци, вдигнаха котвата, а капитанът закачи на върха на фокмачтата фенер със зелена светлина.
С ловка маневра каравелата се откъсна от кея, промъкна се сред множеството кораби и се отправи бързо към изхода на пристанището, тласкана от силния бриз, духащ откъм сушата. като извършиха бърз оглед на трюма, пълен с бъчви, които изглеждаха празни, но можеха да крият хора на маркиза, Бутафуоко, Мендоса и гасконецът се качиха на палубата и се събраха на носа.
— Забелязахте ли нещо съмнително, господин Бутафуоко? — попита гласно гасконецът. — Не се доверявам много на този Пфиферо.
— А пък аз никак — отвърна буканиерът. — Да вземем нужните предпазни мерки. Един от нас трябва непрестанно да бди и съвестно да изпълнява своята вахта. Не се намираме сред верни приятели.
— А ти, Мендоса — обърна се към него гасконецът, — тъй като си бил моряк, внимавай за курса на тази таратайка.
— Ще държа под око компаса, приятелю — отвърна баскът. — При първото отклонение в посоката ще сграбча кормчията и ще го хвърля в морето.
Много скоро каравелата стигна до входа на пристанището, пред който кръстосваха двете фрегати, за предотвратяване на всякаква изненада от страна на флибустиерите.
В открито море вълните бяха малко по-големи, но въпреки това малкият платноход, макар да имаше доста години зад гърба си и повреден кил, се справяше доста добре. След кратко съвещание с моряците и след като дълго изследва хоризонта с бинокъла, капитанът насочи носа на каравелата на северозапад, за да избегне многобройните рифове край брега.
— За сега всичко върви добре — каза Мендоса, който бе отишъл до кърмата, за да се увери в курса по компаса. — Ако искате да си починете, аз ще остана на пост.
— Не, Мендоса — отвърна Бутафуоко. — Нашите вахти ще започнат от утре, когато се уверим, че екипажът ни смята за мирни пътници. Господин Арнолдо може да е подшушнал нещо в ухото на капитана и затова никога няма да извърша безразсъдството да напусна палубата, поне за сега.
И двамата му приятели се съгласиха с кимване на главата и отново застанаха по местата си. В открито море вълнението все още беше силно и възпрепятствуваше доста движението на малката каравела, но нощта бе изключителна, небето бе обсипано със звезди, а една много бледа четвърт от луната блестеше на хоризонта, отразявайки се във водата. Петимата моряци и капитанът им, вероятно притеснени от близостта на страшните бездомници на Тихия океан, не напуснаха палубата нито за миг, а господин Арнолдо през цялото време им прави компания.
Когато утрото настъпи, на хоризонта вече не се виждаха американските брегове. През нощта каравелата се бе отклонила силно навътре в открито море, може би под влияние на някое течение.
— Вече сме доста далеч — отбеляза Мендоса. — Ако продължаваме все така, след два дни ще стигнем до Тарога.
Но след едно изсвирване на капитана моряците направиха маневра, като искаха дотолкова да се приближат до брега, че поне да го виждат, за да се насочат към него, в случай че на пътя им се изпречат флибустиери.
Тримата авантюристи обаче желаеха съвсем друго и много скоро прибраха лулите в джобовете си и се изправиха пред капитана.
— Какво правите? — попита Бутафуоко, като гледаше заплашително със смръщени вежди.
— Променям курса — отвърна брадатият мъж. — Много навътре в открито море сме и нямам никакво намерение да се натъкна на някой корсарски кораб.
— Заповядвам ви да поемете стария курс и да не мислите за флибустиерите.
— За да отидем къде?
— Искаме да се уверим дали в Тарога все още има от тези смели мъже.
— Да не би каравелата да е ваша?
— Ние сме я наели за наша сметка и искаме да отидем там, където ни е угодно.
— Е-е, господине! Твърде много заповядвате в моя дом! — извика капитанът. — Ако искате флибустиерите да ви избият, можете да се качите на лодката, която моята каравела влачи на буксир, и да вървите по дяволите. А що се отнася до мен, аз ще се върна на брега колкото се може по-скоро.
— Тъй като нямаме никакво желание да ни разкъсват акулите, за втори път ви заповядвам да насочите каравелата на запад, защото тъкмо този е нашият курс. В Калифорния ще отидете друг път.