Чуваха се викове и проклятия, после силна светкавица раздра тъмнината, последвана от оглушителен гръм и порой от отломки.
Каравелата бе хвръкнала във въздуха заедно с нещастния й екипаж, господин Пфиферо и мнимия син на знатен испанец.
— За няколко секунди над водовъртежа, образувал се от потъването на разбития корпус, след експлозията се понесе лека мъгла от червеникав дим, после нощният бриз я разпръсна.
— Приятели — продума най-сетне Мендоса с развълнуван глас, — благодарете на бога.
— Аз все още се питам какво се случи — промърмори дон Барехо, който бе като оглупял. — Какво хвръкна във въздуха?
— Каравелата… И ако се бяхме забавили две-три минути, щяхме да хвръкнем с нея.
— Запалила ли се беше? — попита буканиерът, който все още не можеше да дойде на себе си.
— По-точно бяха запалили едно буре с петдесет ливри барут, който трябваше да ни изпрати във въздуха — отвърна баскът. — По една щастлива случайност аз усетих това навреме и лодката, която трябваше да послужи на тях, остана в наши ръце.
— Приятели, да се върнем там — предложи Бутафуоко. — Може би има някой, когото ще успеем да спасим.
— Правилно — отвърна Мендоса.
Хванаха се за веслата и бързо загребаха към мястото, където бе изчезнала каравелата.
Корпусът, разбит от експлозията, бе потънал. Лодката се движеше сред останките, като се спираше ту тук, ту там с надеждата да открие някой оцелял. Но на повърхността не плуваше нито едно живо същество.
— Всички са изчезнали — каза гасконецът.
— Няма какво повече да правим тук — отбеляза Бутафуоко. — Не ни остава друго освен да се насочим към Тарога, ако можем изобщо да стигнем дотам.
— А защо не, господине? — попита баскът. — Лодката е солидна, хранителните припаси са достатъчни и няма защо да се страхуваме от нашите приятели флибустиерите.
— Далеч ли сме още? — попита гасконецът.
— Няма да стигнем по-рано от четиридесет и осем часа — отвърна Мендоса.
— Виж какво са сложили тук моряците от каравелата — каза Бутафуоко. — Виждам пакети и едно буре.
— Мендоса и гасконецът набързо прегледаха какво има в лодката и признаха, че брадатият капитан бе свършил нещата както трябва, защото бурето беше пълно с вода, в едната от касите имаше сухари, а в пакетите кашкавал и шунка.
— Е, кураж, не можем да се оплачем! — възкликна Мендоса. — Тези нещастници сигурно са смятали да стигнат до американския бряг за два-три дни. Храната ще ни стигне за една седмица, дори без да сме на дажбен режим. Тръгваме ли?
— Тръгваме — отвърна Бутафуоко, като седна на кърмата. Гасконецът се настани по средата на лодката, баскът на пейката при носа и лодката бавно се отдалечи от мястото, покрито с отломки, и се насочи на запад.
Сред хранителните припаси баскът намери обвит в парцали компас и започна веднага да го използва, за да се придържат към правилната или поне приблизителната посока.
Три-четири часа лодката напредваше под енергичните загребвания на гасконеца и баска, после двамата мъже трябваше да отстъпят.
— Предпочитам да раздавам удари със сабята си — каза гасконецът, като сваляше куртката и горната си вталена дреха.
— А пък аз удари с шпага — заяви баскът. — Станал съм много лош моряк…
Силен удар, който тласна лодката отдясно наляво, така че вътре влезе вода, го прекъсна.
— Блъснахме ли се? — попита Бутафуоко, като скочи на крака.
— И в какво, господине? — попита баскът. — По тези места няма скали.
— В някоя от останките на каравелата, приятелю Мендоса.
— Но ние сме вече доста далеч от тях.
Точно в този момент последва още един удар, който бе така неочакван, че събори гасконеца. Мендоса се бе надвесил над водата и наблюдаваше внимателно. Отначало не видя нищо, но след няколко мига зърна широки, фосфоресциращи ивици, които се движеха във всички посоки, като описваха мълниеносни зигзаги.
— Я виж ти! — извика той, като се обърна към гасконеца. — Ето един хубав повод да опиташ острието на сабята си и силата на ръката си.
— Против кого?
— Попаднали сме сред пасаж от рибачук, господине — отвърна баскът.
— Значи работата е сериозна! — извика дон Барехо.
— Може би по-сериозна, отколкото си мислиш, защото нашата лодка съвсем не е тежка, а обшивката й е толкова повредена, че може би няма да издържи на някой по-силен удар с опашка.
Трети удар тласна лодката на една страна и я наклони почти до повърхността на водата.
— Извадете сабите, приятели, ще трябва да се бием, ако не искаме да послужим за вечеря на тези проклети хищници! — извика Мендоса.
Тримата насядаха по пейките, като се разположиха по такъв начин, че да уравновесят колкото се може по-добре лодката, и започнаха да раздават като обезумели удари наляво и надясно.