На следващия ден още на разсъмване двеста осемдесет и петте флибустиери отплаваха от Тарога на осем пироги, всяка с по едно оръдие на борда и решително се насочиха към континента с намерението най-напред да кръстосват през залива Давид, за да изчакат галеона, на борда на който трябваше да бъде младата графиня ди Вентимилия.
Океанът беше спокоен и гладък като огледало. Нито едно платно не се забелязваше на хоризонта. Високо в небето обаче крещяха ята албатроси.
— Ха! — възкликна гасконецът, проговарял твърде рядко през последните тридесет и шест часа. — Не намираш ли, Мендоса, че това спокойствие е предзнаменование за добрия изход от експедицията?
Междувременно пирогите, предвождани от тази, в която се бяха настанили Равно дьо Люсан и Бутафуоко, както и двамата неразделни приятели, продължаваха да плават на изток, отклонявайки се малко на север.
Щастливи, че най-после са напуснали острова, от който се бояха, че няма да излязат вече живи, флибустиерите напрягаха със сила греблата и тихо пееха.
От време на време отекваше пушечен изстрел и някой албатрос, имал неблагоразумието да се приближи повече до тези безпогрешни стрелци, падаше прострелян, като увеличаваше бедните им запаси.
Нощта свари флибустиерите в открито море. Уверени, че никой няма да ги безпокои, тъй като испанците бяха преустановили мореплаването по тези места, те се разположиха кой както намери за добре под и върху пейките и спокойно заспаха, люляни от вълните на океана, идващи на равни интервали и бучащи глухо, без да бъдат опасни.
На следващия ден, след спокойно прекараната нощ, пирогите отново се насочиха към американските брегове. В далечината вече се очертаваха сините върхове на Кордилиерите, които заедно със Скалистите планини образуваха скелета на континента.
— Ако не ни мине котка път, тази нощ ще се разположим на лагер на брега — каза Равно дьо Люсан.
Така и стана. Слънцето залязваше, когато пирогите стремително се плъзнаха в залива Давид и флибустиерите превзеха, без да употребят оръжие, едно малко рибарско селце, заселено с индианци и метиси, които веднага арестуваха, за да не избягат във вътрешността и предупредят испанските отряди. Сега на флибустиерите не им оставаше нищо друго освен да изчакат галеона и да го нападнат.
Минаха три дни, а очакваният кораб все не идваше. Бутафуоко вече бе започнал да се безпокои, че са го измамили, когато на четвъртия ден към залез съзряха платноход, който като че ли се бе насочил към залива Давид.
Незабавно бе съобщено на флибустиерите и те се събраха на брега, готови да се качат в пирогите.
— Приятели — обърна се към тях Равно дьо Люсан, — пригответе се за последния си бой във водите на Тихия океан, защото каквото и да се случи, ние никога вече няма да ги видим.
В осем часа вечерта ентусиазираните флибустиери заеха местата си в пирогите, понеже вече бяха напълно сигурни, че към залива с голяма скорост се приближава фрегата или галеон.
Тъмнината покровителствуваше изненадващото им нападение. Още преди слънцето да залезе към небето бяха запълзели гъсти изпарения.
Океанът бе станал мастиленосин.
Застанал на носа на пирогата редом с Бутафуоко, Равно дьо Люсан се опитваше да различи обгърнатия от тъмнината кораб.
— Все пак ще успеем да го открием — каза той на буканиера, който неспокойно го разпитваше. — Знаем какъв е курсът му и не ще закъснеем да го пресрещнем.
— Това галеон ли беше? — попита Бутафуоко.
— Със сигурност мога да кажа, че беше голям кораб — отвърна Равно.
— Ще успеем ли да го пленим?
— Не се съмнявай в моите хора. Наредих на старшите на пирогите да ги пробият с брадви още щом застанем под галеона, така че за всички нас ще има само една алтернатива — да се спасим на неприятелския кораб, ако не искаме да се удавим. А!… Ето го.
— Къде?
— Движи се точно срещу нас.
Хората му също трябва да го бяха забелязали, защото, както им бе наредено, се разположиха в дълга редица, която трябваше да обгради галеона още щом открият огън.
Много скоро се появи голяма сянка, която бавно напредваше: испанският галеон, плаващ към залива Давид.
От палубата не се долавяше никакъв шум; тишината на нощта се нарушаваше единствено от шума на водата, разсичана от високия нос.
Осемте пироги бяха застанали плътно до мястото, откъдето щеше да мине корабът. Равно отдаде заповед, която веднага стигна до всички екипажи.
— Никой да не стреля. Пригответе куките за абордаж.
Сега галеонът бе на не повече от двеста левги и продължаваше спокойно да напредва, без изобщо да подозира клопката.