Корабът бе великолепен, с висок борд, с много просторна предна палуба, където вероятно бяха разположени оръдията.
За един миг осемте безшумно маневриращи пироги го заобиколиха и абордажните куки бяха хвърлени между вантите и рейте, без вахтените на кораба, твърдо уверени, че няма да срещнат неприятел, да усетят.
Отекна кратка и суха команда от Равно дьо Люсан:
— Пробивайте!
Последва тъп и зловещ грохот. Старшите на лодките, изпълнявайки получената заповед, разбиваха със силни удари на секира обшивките им. Тозчас на кораба се надигнаха викове.
— На оръжие! На оръжие!
— Огън от батареята!
— Всички на палубата!
Беше вече късно да отблъснат абордажа. Усетили, че лодките потъват под краката им, флибустиерите се хвърлиха към кораба с пушки на рамо и къси саби между зъбите.
Залавяйки се за бойниците, за веригите на котвите, за вантите, само след миг двеста осемдесет и петте мъже заедно с тримата авантюристи се озоваха на борда на кораба, докато лодките им изчезваха във водите на Тихия океан.
Отекват няколко пушечни изстрела. Охраната на галеона, разбрала, че се извършва абордаж, смело започва битка, макар стремително да отстъпва към обширната предна палуба, където има две оръдия.
Равно дьо Люсан веднага схваща опасността и изпраща хората си да атакуват точно това място, докато Бутафуоко, начело на тридесетина биещи се, разчиства с наситени залпове кърмата, на която също са разположени големи оръдия.
Излишно е да се каже, че гасконецът и баскът са на предната линия, готови да изпробват остриетата на страшните си саби.
Междувременно хората от батареята, мислейки, че пред тях има кораб, с един залп изпразват тридесет и шестте оръдия на галеона, без да постигнат друг ефект, освен да предизвикат страхотен грохот, от който всички стъкла на бойниците на кърмата се строшават.
Отбраната от страна на испанците незабавно се организира. От люка на носа излизат на групи полуголи, но добре въоръжени мъже, решени да не се предават. От люка на кърмата се задават още мъже, които бързо се групират около двете оръдия, разположени на кърмата.
Флибустиерите, а те се чувствуват вече като у дома си, се разпръсват с мълниеносна бързина около трите мачти, като откриват унищожителен огън през палубите. Тъкмо този вид стрелба винаги е тероризирал испанците, защото всеки куршум, добре или зле, улучва по едно тяло. Защитниците на галеона падат на групи, преди още да са имали време да обстрелват с оръдията нападателите, които вече напредват тичешком, стиснали здраво сабите си.
— За теб кърмата! — реве Равно дьо Люсан, надвиквайки със звънливия си глас шума от стрелбата. — Бутафуоко долу!… За мен мостика!
Два потока от мъже се изсипват през горната палуба, като вдигат страшна врява. Никой не ще може да ги спре.
На носа и на кърмата се води жестока битка. Всеки се бие ожесточено, за да накара храбрия неприятел да заплати скъпо победата.
Огънят от четирите оръдия на носа и на кърмата е кръстосан, като покосява немалко и от хората на Равно дьо Люсан и Бутафуоко, но останалите, без да се страхуват, опитвайки се да избягнат новия залп, се хвърлят в атака с такава настойчивост, каквато само отчаяната храброст диктува.
Стълбите биват преодолени за секунди и ето че флибустиерите са вече на двете високи палуби.
Сабята на гасконеца и мечът на Мендоса работят ужасяващо. Сред звъна на желязо, виковете на биещите се, стоновете на ранените и изстрелите от пистолети и аркебузи от време на време се чуват и гласовете на двамата гюрултаджии.
— Бискай, напред! — Гаскония, долу!
Храбростта не е в състояние да устои на неудържимия устрем на флибустиерите.
След кратка, но ожесточена борба двете палуби са завзети; голямото испанско знаме бива свалено; мъжете, оказали горда съпротива, се предават, за да не бъдат зверски убити.
Командуващият галеона, възрастен капитан със счупена сабя, се запътва към Равно дьо Люсан.
— Загубихме — казва, — ако искате, хвърлете ни в морето.
— Господине — отвръща с достойнство благородният французин, — не се случва всеки ден да побеждаваме и аз се възхитих от вашата смелост. Освен това флибустиерите не са толкова жестоки, колкото сте слушали да се говори. Искате ли доказателство за това? Оставям ви оръжията и вашия кораб, с който не зная какво бихме сторили.
— Защо ни нападнахте тогава? — пита изненадан капитанът.
— Имате една сеньорита на борда, нали?
— Кой ви каза?
— Знаехме го отпреди: поверена ви е от маркиз ди Монтелимар.
— Е, и какво искате?
— Вече ви казах: незабавно да ми предадете сеньоритата, поверена ви от маркиз ди Монтелимар.