— А ако откажа.
— Дявол да го вземе, но ние сме господари на кораба и на оръжията ви и естествено няма да имаме нужда от вашето разрешение, за да поздравим малката графиня ди Вентимилия, дъщерята на прочутия червен корсар. А освен това не разчитайте много на великодушието на флибустиерите, защото може да се излъжете. Е хайде, господине, сеньоритата!
Равно дьо Люсан бе произнесъл последните думи с такъв заплашителен тон, че капитанът счете за по-уместно да не му противоречи.
Той кимна и един от офицерите му слезе в салета. Малко след това се върна, като подкрепяше с ръка една прекрасна девойка, мургава, висока, стройна, с черни коси и големи маслиненочерни очи.
Тя вървеше между редиците испанци, впечатлена от кръвта, която все още се стичаше по дъските на палубата, и се насочи право към Бутафуоко, като му каза просто:
— Очаквах ви.
— Може би не толкова скоро — отвърна буканиерът, като целуна галантно ръката й.
— Вие корсарите съперничите на мълниите и бурите. А Мендоса?
— Тук съм, сеньорита! — извика баскът.
— И аз съм тук, графиньо, гръм от сто хиляди оръдия! — изрева дон Барехо. — Не познавате ли вече старите си приятели?
— А, прославеният гасконец! — възкликна дъщерята на червения корсар, като показа великолепните си зъби, блестящи като перли.
— Винаги съм готов да умра за всички, които носят името Вентимилия, сеньорита.
— Към платната, приятели! — извика в този момент Равно дьо Люсан. — Четирима на руля и сто при батареята за охрана на пленниците. Който се опита да се съпротивлява, да бъде незабавно хвърлен в морето.
Няколко минути след това галеонът потегли бавно, насочвайки се към залива Давид.
5. На континента
Достигането до континента и завземането на галеона бяха два факта, които трябваше да вдъхнат смелост на флибустиерите да тръгнат решително на път. Но те преживяха още едно, последно колебание и преди да навлязат във вътрешността на сушата, изпратиха седемдесет от другарите си, за да изследват околностите и съберат сведения за пътя, по който трябваше да вървят, тъй като за тях той бе съвсем непознат.
Докато останалите се укрепяваха добре в селцето с всички оръдия, взети от борда на галеона, отрядът разузнавачи потегли с намерението да залови пленници, които биха могли да им дадат сведения.
Вместо да открият обработваеми ниви или села, които да могат да плячкосат, те се натъкнаха на двама испанци на коне и веднага ги плениха.
Най-елементарната предпазливост трябваше да подскаже на тази група отчаяни хора незабавно да се върнат назад при другарите си. Но желанието им да плячкосат някой град, и то вероятно богат, беше прекалено силно. Никой не охраняваше градските порти, затова осемнадесет от тях решиха да изненадат жителите.
Беше пазарен ден и хората се бяха събрали на площада. Осемнадесетте мъже се втурнаха с неудържим бяг по улиците на града, като викаха свирепо, за да накарат хората да помислят, че са повече, и стреляха с пушките наслуки, за да тероризират населението.
Тази внезапна поява на тъмнокоси, брадати и окъсани мъже и самите изстрели предизвикват страшна бъркотия. Негри, индиански мулати и испанци се разбягват като обезумели, преобръщайки сергиите на пазара.
Флибустиерите се възползват от това. Присвояват си доста коне, натоварени с продукти; за да си осигурят оттеглянето, те вземат за заложници първите граждани, които им попадат в ръцете, и офейкват под дъжд от куршуми.
Испанците, усетили, че имат работа само с шепа хора, наизлизат отново по улиците, за да се бият и освободят пленения губернатор, но вече е късно да възвърнат загубените позиции.
Флибустиерите пришпорват конете и препускайки, настигат другарите си, които вече се оттеглят към брега.
Залавянето на губернатора на Килотека бе изключително ценно за флибустиерите, защото, заплашвайки го със смърт, те успяха да получат от него още сведения за пътя, по който трябваше да тръгнат, а също така и да узнаят къде точно испанците се готвеха да ги причакат.
След като узнаха, че в Калдейра е хвърлила котва голямата галера от Панама, която трябвало да следи тяхното придвижване, и че в пристанището на Ралехо има още един кораб с тридесет оръдия, флибустиерите, които се страхуваха да не ги ударят в гръб, решиха завинаги да напуснат бреговете на Тихия океан.
Като изхвърлиха в морето оръдията от галеона и освободиха екипажа му, за да не се претоварват с пленници, пет дни след това те решително обърнаха гръб на морето.
Страната, която трябваше да пресекат, беше тази част от Америка, съставляваща днешна република Никарагуа, като на север оставаше брегът на Хондурас, а на изток — нос ГрасиасаДиос. Тя бе доста гъсто населена с многобройни и добре укрепени градове.