Отначало ги взеха за пасящи волове и вече се радваха, че най-после ще могат да се подкрепят, когато разузнавателният отряд ги предупреди, че това са необяздени коне. Но това не беше всичко. На връщане разузнавателният отряд бе открил и три реда окопи, изкопани на малко разстояние едни от други, които напълно затваряха дефилето, откъдето флибустиерите трябваше да се спуснат на следващия ден, тъй като наоколо нямаше друг проход. И наистина цялата местност, наоколо бе осеяна с непроходими гори, отвесни Скали, дълбоки пропасти и блата, които вероятно криеха подвижни пясъци.
След като се събраха на съвет, пред вид всички тези затруднения, флибустиерите решиха да предприемат отчаяна стъпка: да изненадат испанците откъм гърба; за тази цел бе необходимо да оставят назад целия конвой, тъй като не искаха да изложат на опасност последните богатства, заради които се чувствуваха длъжни да спасят живота си.
Вече се приготвяха с въодушевление за опасното начинание, когато от един негър беглец, хванат от разузнавателния отряд, научиха, че цял корпус, състоящ се от триста испански войници, от няколко дни ги преследва в очакване на подходящия момент, за да им отнеме имуществото.
При толкова много препятствия други хора положително биха паднали духом, но флибустиерите бяха издръжливи и решителни. Издигнаха дървени траншеи, укрепиха, доколкото можаха лагера си, като оставиха осемдесет души да го пазят и защищават. Тези мъже трябваше също така да бдят и над малката графиня ди Вентимилия.
После, за да заблудят испанците относно плановете си, Равно дьо Люсан и Бутафуоко наредиха на ариергарда да поддържа винаги запалени огньовете, да удря непрестанно барабаните, скъпи флибустиерски инструменти, които носеха със себе си дори и по време на най-опасните си експедиции, да викат силно при всяка смяна на поста и от време на време да стрелят с карабините.
След като взеха тези предохранителни мерки, главният корпус, състоящ се от около двеста души, посред нощ напусна лагера с твърдото намерение да си проправи път през долината и да нападне Нуева Сеговия. Флибустиерите се спуснаха по склоновете на планината и се отправиха с невероятни трудности към отсрещните. На разсъмване флибустиерите се събраха на едно възвишение, в подножието на което се намираха испанските укрепления, направени така изкусно, че обричаха на провал всяка атака отпред. Гъстата мъгла бе благоприятна за флибустиерите, тъй като успяха да се спуснат незабелязано, но в същото време тя им пречеше и да виждат укрепленията. За щастие те чуха на няколко крачки неприятелски патрул, който стъпваше тежко по неравния терен. Помогнаха им също и гласовете на испанците, които четяха сутрешните си молитви, така че вече бе лесно да определят на какво разстояние и от коя страна се намираше неприятелят.
Испанците бяха петстотин и ги командуваше стар и опитен офицер, тъй че можеха дълго да оспорват победата на тази шепа хора. Като видяха неприятеля да се спуска отгоре, докато те го очакваха откъм прохода на дефилето, обхванати от учудване и уплаха, испанците побягнаха безредно, тъй като смятаха, че имат пред себе си голям корпус. Онези, които се намираха в окопите, оказали се вече ненужни, останаха там около час, после на свой ред се втурнаха, като се надяваха да се спасят в Нуева Сеговия, но попадаха на приготвените за флибустиерите препятствия.
По склоновете на планината се разрази страшна битка, която скоро се превърна в сеч, защото за испанците беше позорно да защищават живота си от хора, за които смятаха, че имат по-скоро нещо дяволско, отколкото човешко, и се оставяха да бъдат зверски избивани, без да оказват съпротива, така че твърде малко се спасиха сред гъстите гори.
Докато тези испанци се оставяха да бъдат съсичани в окопите, другите триста, на които губернаторът на Тусиняла бе наредил да преследват ариергарда на флибустиерите, решително напредваха към лагера, като искаха да си послужат с изненада. Когато разбраха, че по-голямата част от армията на неприятеля е напуснала върха, те решително напреднаха, но в последния момент вместо да действуват, пожелаха да помислят, докато можеха много лесно да победят осемдесетте души в лагера. Те проводиха един от другарите си да съобщи на флибустиерите, че атаката, извършена от другите двеста души, е осуетена, че цялата страна се е вдигнала на оръжие и затова те трябва да се предадат. Това бе страшен момент за флибустиерите. Те бяха чули гърмежите на пушките долу в долината, но победоносните викове на другарите им не бяха достигнали до ушите им, тъй като се намираха далеч от мястото на атаката. Всички се питаха ужасени дали техните другари наистина са победени, или са успели да си проправят път.