Те стиснаха ръцете на двамата предводители и напуснаха окопите всред всеобщото удивление на флибустиерите, които все още не знаеха нищо.
Гасконецът и Мендоса навлязоха в гората, която се простираше в полите на стръмно възвишение. Долу, в дъното на котловината, все още се виждаха да тичат на малки групи испанци, избягали като по чудо от сечта, докато камбаните на двете църкви в града биеха непрестанно, призовавайки жителите на оръжие.
Новината за поражението сигурно беше стигнала вече до ушите на губернатора, който вероятно бе дал необходимите разпореждания за отблъскване на атаката.
За да убеди флибустиерите, че все още разполага с внушителни сили и че притежава оръжия, разположени в окопите от двете страни на хълмовете, той бе наредил да изстрелят няколко залпа, отекнали с адски грохот в котловината.
Необезпокоени от цялата тази шумотевица, дон Барехо и Мендоса продължаваха спокойно да се спускат към долината, тъй като искаха по възможност да влязат в града с последните бегълци.
Скоро слязоха в долината и тръгнаха по пътя, който водеше към Нуева Сеговия. Забелязвайки ги, испанците, събрали се по бастионите, дадоха няколко изстрела с аркебузите, но после, разбрали грешката си, побързаха да спуснат моста, за да приберат и последните двама бегълци.
Щом престанаха да чуват куршумите да свистят край ушите им, дон Барехо и Мендоса се затичаха и уморени и задъхани стигнаха до моста, където ги очакваха няколко офицери от гарнизона и един възрастен майор. Учудването на испанците бе голямо, тъй като те никога не бяха виждали, в редиците си двамата офицери.
— Откъде идвате, кабалерос? — ги попита майорът, докато отново бързо вдигаха моста. — Не служите ли при маркиз ди Монтелимар?
— Не, господине с готовност отвърна гасконецът. — На служба сме при губернатора на Тусиняла.
— Той ли ви изпраща?
— Да, кабалеро.
— Хубав момент сте избрали.
— По-скоро кажете ужасен, защото присъствувахме на поражението на нашите съотечественици, докато прехвърляхме последния планински хребет. Като по чудо се отървахме от куршумите на тези страшни разбойници.
— Заповеди от страна на губернатора ли носите?
— И то много спешни за господин маркиз ди Монтелимар. Възрастният майор се обърна към един от офицерите, които стояха до него, и му нареди:
— Господин Раминес, отведете веднага тези храбри кабалерос при негово превъзходителство.
„Гасконците и баските — помисли си дон Барехо — определено са по-хитри от испанците.“
Двамата авантюристи последваха офицера, като се стараеха да си придават съкрушен вид. След като прекосиха няколко улички, задръстени с животни, огънати почти до земята от тежките товари, те стигнаха до нещо като еспланада11, защитена от редут12 където бяха разположени няколко оръдия.
Маркиз ди Монтелимар беше там заедно с няколко от офицерите си. Макар и доста поостарял, той беше все още хубав мъж и бе запазил войнствения си вид на истински пълководец. Изглеждаше разгневен, защото в този момент нервно крачеше по еспланадата и проклинаше.
Когато видя Мендоса и дон Барехо, той рязко спря, постави с трагичен жест лявата ръка на дръжката на сабята си и грубо попита:
— Кои сте вие?
— Пратеници на губернатора на Тусиняла — отвърна гасконецът, след като направи дълбок поклон. Маркизът трепна.
— От Тусиняла ли идвате? — попита изненадано той, този път не толкова грубо.
— Да, ваше превъзходителство.
— Сами?
— Ескортът ни бе избит от разбойниците на Пасифика по време на битката, започната от вашите воини.
— И вие успяхте да се спасите!
— Разчиствахме си пътя сред тези бандити, като се бихме същински необуздани демони, ваше превъзходителство — отвърна гасконецът.
— Кой предвожда тази банда окаяни мъже? Можете ли да ми кажете?
— Чухме да произнасят едно име по време на краткия бой с нашите хора.
— Кажете ми го.
— Равно, ако не се лъжа.
— Главатарят на корсарите от Тихия океан, който се установи в Тарога? — извика маркизът. — Така си и мислех. Много ли са хората му?
— Не бих могъл да ви кажа точно, превъзходителство, но сигурно са много, защото зад всеки храст имаше по един малък отряд бандити.
Маркизът направи знак на офицерите си да се оттеглят, после попита гасконеца с явно вълнение:
— Не забелязахте ли една девойка сред флибустиерите?
— Индианка или метиска искате да кажете? — попита на свой ред дон Барехо, след като се бе замислил.
— Да, млада и много красива.