— Не, господин Арнолдо, наричат ги шпиони.
Фламандецът взе една препълнена чаша и бавно изпи съдържанието й, за да прикрие смущението си. После изрече:
— Шпиони! Аз никога не фършил тази лоша работа.
— И все пак аз ви повтарям, че вие трябва да сте агент на някой големец от Панама: например на маркиз ди Монтелимар.
Чашата се изплъзна от ръцете на фламандеца и се разби шумно на парчета.
— Е, добре, господин Арнолдо — продължи неумолимо Мендоса, — защо ръцете ви започнаха да треперят? Счупихте чашата!
— Аз платя.
— Собственикът на „Ел Торо“ е щедър и няма да ви позволи да платите. Не се възползвайте от счупването на чашата, за да промените темата на разговора. Кажете ми по-скоро къде и как ме е видял маркиз ди Монтелимар и как ме е познал, след като от шест години не съм се мяркал в Панама.
— Не познафа маркиз ди Монтелимар — отговори фламандецът, като попиваше потта, избила по челото му.
— А!… Не искате да ми кажете? — извика Мендоса. — Предупреждавам ви. че човекът до мен, който до този момент все още не е проговорил, е един от прочутите буканиери от Сан доминго и че аз съвсем не съм търговец на мулета, а флибустиер, който ги е вършил всякакви заедно с Давид и Равно дьо Люсан. — Фламандецът бе така пребледнял и не на себе си, че всеки момент щеше да припадне.
— Признайте! Познавате ли маркиз ди Монтелимар, да или не? Излишно е да упорствувате и отричате.
Арнолдо най-сетне кимна утвърдително с глава.
— Н айпосле! — извика бискаецът, докато Бутафуоко, за да демонстрира задоволството си, изпи една чаша вино.
— Господин Арнолдо, пийнете и вие една глътка от това отлежало вино — каза гасконецът, като му подаде друга чаша. — Ще ви помогне да се съвземете, това ви го казва един стар кръчмар.
Макар и напълно пиян, господин Арнолдо не се отказа от съвета. След толкова много вълнения имаше нужда да се посъвземе малко.
— Кога ме е видял? — попита Мендоса.
— Преди три дни — отвърна фламандецът.
— Ти от доверените му лица ли си, за да знаеш тези неща? Фламандецът само кимна с глава, без да отговори.
— Къде? — продължи Мендоса със заплашителен тон.
— На товарното пристанище.
— Дявол да го вземе!… — възкликна бискаецът, като се удари два-три пъти с юмрук по главата. — Аз дори не съм го и забелязал!
— Нали те предупреждавах да не се показваш на по-оживените места — му каза Бутафуоко.
Мендоса се готвеше да поднови разпита, когато видя, че фламандецът се е отпуснал на стола.
— Да не е умрял? — извика.
— Той е мъртво пиян — отбеляза гасконецът. — О, аз ги разбирам тези неща! На този човек, скъпи мой, езикът му ще се развърже чак след двадесет и четири часа.
— Да го оставим да смеле виното си, а ние да си поприказваме през това време. Трябва да ти обясним някои неща, дон Барехо.
— Очаквам това от три часа — отвърна кръчмарят. — Кажете ми сега защо сте дошли тук, спомняйки си, че имате в Америка един верен приятел. В тази работа сигурно е замесен синът на Червения корсар.
— Или по-скоро сестра му — отбеляза Мендоса.
— Кой? Внучката на Великия Качико дел Дариен?…
— Ние я доведохме тук.
— Тук ли е сеньоритата? Какво неблагоразумие! Ако маркиз ди Монтелимар успее да я открие, той повече няма да я освободи.
— О!… Ние взехме всички предпазни мерки, приятелю. Скрихме я в странноприемницата на един приятел на господин Бутафуоко.
— А защо е дошла тук, нали трябваше да бъде при брат си граф ди Вентимилия и снаха си маркиза ди Монтелимар.
— Но тук в Панама не сте ли чули още, че преди четири-пет месеца старият Качико почина и остави за наследница на баснословните си богатства дъщерята на Червения корсар!
— Великият Качико мъртъв ли е!… — възкликна дон Барехо. — Тогава маркиз ди Монтелимар, който винаги се е стремил да си присвои тези богатства, сигурно вече е започнал да действува.
— Не мисля — отвърна Мендоса. — Преди шест дни все още беше тук.
— Нали и онзи пиферо5 каза същото. А как ли е узнал за това граф ди Вентимилия?
— От един стар буканиер, който се е укривал при Великия Качико и който отишъл специално при графа, за да предупреди сестра му, че племето я очаква, за да я провъзгласи за своя царица, понеже няма други наследници.
— Този буканиер ли доведе сеньоритата?
— Да — отвърна Мендоса.
— И къде е той сега?
— Бди над нея в странноприемницата на приятеля на господин Бутафуоко.
— А от мен какво искате? — попита дон Барехо.
— Имаш ли все още връзка с флибустиерите от Тихия океан?
— Често идват при мен.
— Все още ли са на остров Тарога?
— Да, въпреки многобройните опити на испанците да ги прогонят от там.