— Въпреки това не съм спокоен, Мендоса.
— Нито пък аз! — отвърна баскът. — И мисля, че сега не е спокоен дори и бедният дон Барехо. Надявам се, че ако се е скрил на някое дърво, ще забележи лагерните огньове и няма да направи опит да се върне при нас, докато испанците не си отидат.
За двамата нещастници часовете изминаха, изпълнени с постоянна тревога, защото всеки момент очакваха да видят, че някой се изкачва по високото дърво.
Още щом слънцето залезе и над гората се смрачи, както беше обещал, Мендоса взе острата сабя на дон Барехо и отсече два клона непосредствено под гнездото, единият отдясно, а другият отляво.
Колкото ловък и съобразителен да е човек, изкачил се дотам и хванал се за единия от двата клона, не би могъл да се спаси от страшното падане.
Междувременно испанците, вероятно получили заповед да се разположат за нощуване на това място, за да дадат възможност на отрядите да се съберат, бяха запалили още огньове и на жарта се препичаха парчета от месото на кондора.
По едно време се надигнаха гласове, последвани от изблици смях.
— Педро! Педро! Луната изгря над планинската верига.
— Иди да потърсиш другите кондорчета.
— Хайде, хайде, качвай се! Хайде да те видим.
Мендоса не можа да задържи едно проклятие.
— Чу ли, Дьо Гюсак — попита.
— Изглежда е настъпил последният ни час — отвърна гасконецът. — Това е, което разбрах.
В този момент иззад най-високия връх на планинската верига се показа луната и огря горите с нежните си синкави лъчи.
Под дървото испанците продължаваха да викат в хор. — Най-после се открои един глас, доминиращ над целия този шум.
— Е добре, ще се кача до горе. Педро държи на думата си.
Войникът, който носеше това име, около тридесетгодишен храбър младеж, стана, приближи до пинията и само с един силен скок се улови за най-ниските клони.
— Искам да ви покажа — извика той — как моряците, които се катерят по мачтите, атакуват дърветата. А сега тихо и ме оставете да се катеря.
Мендоса и Дьо Гюсак бяха видели и чули всичко. Ако този човек успееше да избегне почти отсечените клони, те можеха да се считат за загубени.
Морякът, свикнал да се катери по дебелите въжета на галеоните и подпомаган от луната, се изкачваше бързо от клон на клон.
Мендоса и Дьо Гюсак го наблюдаваха с изпълнени от ужас сърца как се приближава. Първият бе грабнал сабята на дон Барехо, а вторият бе взел аркебуза, решен да си послужи с него, каквото и да се случи.
Морякът вече бе достигнал до последните клони, които подкрепяха гнездото, и тъкмо щеше да се хване за ръба му, когато се чу зловещ звук.
Клонът отдясно, на който се бе облегнал, поддаде, и нещастникът се сгромоляса сред огньовете на лагера за голям ужас на другарите си, с един сърцераздирателен вик.
Нещастното падащо тяло тупна така силно, че звукът можеше да се оприличи на изстрел от ловджийска пушка или фалконет15.
След като измина първата минута на уплаха, испанците се притичаха да му помогнат, но веднага разбраха, че нещастникът, жертва на измамния клон, приготвен от Мендоса, не се нуждаеше вече от друго освен от един гроб сред гората.
Внезапно викове на ужас отекнаха над лагера на испанците:
— Биковете! Биковете! Бягайте! Бягайте!
Цяло стадо от тези опасни животни, вероятно привлечени от шума и обезпокоени в съня си, тичаха като обезумели през гората право към огньовете.
Тъй като знаеха с какви животни си имат работа, испанците дадоха наслуки няколко последни изстрела, след което се пръснаха из гората, преследвани от разярените рогати животни.
Мендоса скочи бързо на крака и извика:
— Ето ти съюзници, на които не съм разчитал. Ако държиш да спасим кожите си, Дьо Гюсак, излизай от гнездото и да се спускаме на земята.
Мини отляво, ако не искаш да свършиш по същия начин както нещастния моряк.
За миг те прекрачиха огромната кошница, като преди това взеха прословутата сабя на дон Барехо, и започнаха да се спущат. В далечината се дочуваха гласовете на испанците, придружавани от време на време от някой изстрел на аркебуз.
Преследването все още не бе приключило.
Пет минути по-късно Мендоса и бившият кръчмар от Сеговия вече бяха на земята. Огньовете все още горяха, тенджерата лежеше обърната с дъното нагоре; тук-таме имаше забравени оръжия.
Баскът взе две саби, приближи се до трупа на бедния моряк, който по една случайност бе избягнал гнева на биковете, направи нещо като кръст, постави го върху покривалото му и промълви с развълнуван глас: