— Гръм и мълнии! — възкликна страшният гасконец, като направи голям кръг във въздуха със сабята си.
Ягуарът отвърна със свиреп рев и този път тръгна напред с раззината уста. Дон Барехо погледна към индианеца, който бе вдигнал тоягата си, готова всеки момент да се стовари.
— Внимавай, приятелю! — извика. — Нападани! Ц със страшна безразсъдност се устреми напред, като застана отново на бойната линия. — Хайде!… Нападай! — извика.
Когато видя човека на няколко крачки пред себе си, ягуарът се съсредоточи, после с огромен скок прелетя над гасконеца и падна почти в краката на индианеца. Последният стовари тоягата си и с един удар повали звяра, зашеметявайки го.
Дон Барехо връхлетя като мълния върху ягуара и с такава сила нанесе удар със сабята си върху врата му, че почти му отсече главата.
Докато първият ягуар бе повален, без да използва ноктите си, вторият бе нападнал решително Мендоса и Дьо Гюсак. Бе надал свиреп вик и също като другаря си бе готов да се нахвърли. Двамата храбреци, които не искаха да се покажат по-недостойни от първия гасконец и индианеца, атакуваха, като раздаваха удари със сабите си във всички посоки. Нападнат така енергично, отначало ягуарът отстъпи, после се хвърли устремно, но попадна на сабите на баска и гасконеца. Първата го притисна към коренищата, докато втората много скоро го умаломощи.
Изоставен на произвола, салът продължаваше бързо да се плъзга, като се клатушкаше върху вълните. Луната бе изгряла и осветяваше долината покрай Магдалена, където отекваха постоянни, понякога ужасяващи шумове.
Изтощени от усилията и глада, тримата авантюристи и индианецът бяха заспали, налягали един до друг. Салът се плъзгаше вече от няколко часа, като ту се завърташе около себе си сред водовъртежите на придошлата река, ту се клатушкаше, когато един страшен удар ги събуди.
Дон Барехо бе първият скочил на крака и завика:
— Ей, приятели, блъснали сме се в нещо!
Водите на реката връхлетяха върху сала и го заляха. Събудени внезапно от този душ, който заплашваше да ги удави, Мендоса, Дьо Гюсак и индианецът скочиха на крака.
— Каква ли е тази маса, изпречила се пред нас?
На този въпрос отговори индианецът:
— Това е островът на костенурките.
— Ето ти една хубава новина — извика дон Барехо. — Отдавна не сме хапвали от тези очарователни животни. Ще хванем ли доста, червенокожи човече?
— Хората от моето племе идват тук всяка година и ловят огромни количества от тях, а сега сезонът е подходящ.
— Значи можем да слезем тук?
— Няма никаква опасност, защото островът се издига много над нивото на реката.
— А салът?
— Да го оставим тук — предложи Дьо Гюсак.
— А после как ще отплаваме отново?
— Пак ще се опитаме да го спуснем във водата, дон Барехо.
— Отваряйте си очите и ме следвайте. Бъдете нащрек, защото е много вероятно саловете да са довлекли дотук и други животни.
Четиримата мъже прекосиха сала, силно блъскан от водата, но без да се разпадне, и скочиха сред няколко дървета, хвърлящи тъмна сянка.
— Земята е суха и песъчлива — отбелязва дон Барехо, скочил пръв на сушата. — Ще можем да продължим съня си.
— А животните? — попита Мендоса.
— За себе си аз бих предпочел един хубав огън — заяви Дьо Гюсак. — Праханта ми е затворена в стоманена кутийка и е съвсем суха, а и огнивото заедно с нея.
— Прекрасна идея! — възкликна Мендоса. — Да пратим индианеца да събере дърва.
Индианецът взе от Дьо Гюсак неговата наваха и тръгна под дърветата. Междувременно тримата авантюристи разравяха песъкливата почва, за да подготвят огнището. По едно време откриха нещо като конус, изграден от добре размазана кал, размесена с растителни остатъци.
— Тук вътре трябва да има някакво съкровище! — предположи дон Барехо.
Изчистиха пласта тиня, който покриваше върха на пресечения конус… и попаднаха на пласт яйца, големи колкото гъши, с много грапава черупка, набраздена със странни йероглифи.
Разочарованието на Дьо Гюсак, запалил праханта с надеждата да види светлината отразена върху жълтия метал, бе голямо.
— Дявол да го вземе! — извика дон Барехо. — Бих искал да видя щедрата кокошка, която се е погрижила за нас!
— Сигурно става въпрос за някои диви двуноги, все още непознати… Ха! Ето още един слой тиня. Тук отдолу трябва да има още нещо.