Доста предпазливо, за да не направи от яйцата омлет, той отстрани слоя и откри втори, а после и трети пласт с яйца, съвсем същите като първите. В този момент се зададе индианецът с наръч дърва.
— Ей, приятелю — обърна се към него дон Барехо, докато Дьо Гюсак се суетеше да запали огъня, — това са истински яйца, нали?
— Да — отвърна червенокожият.
— От костенурка ли са?
— От хакаре20 — каза индианецът с отвращение. Това е гнездо на този вид влечуги, което пясъците от бурята почти са покрили.
— Гръм и мълнии! Никога не ще имам смелостта да ги опитам.
— Ще намерим нещо по-добро — отбеляза индианецът. — Почакайте да съмне. Тази нощ кареите21 ще дойдат да снесат яйцата си и ще имате от тях колкото си щете.
След дълго духане най-после Дьо Гюсак бе разпалил огъня и сега весел пламък осветяваше малкия лагер и разпръскваше наоколо приятна топлина.
Тримата авантюристи, чиито дрехи бяха прогизнали от водата и трепереха от студ, наобиколиха веселия огън, а индианецът се отправи за нов наръч дърва.
През цялата нощ нивото на реката остана необикновено високо и това разтревожи тримата авантюристи. Но спокойствието на индианеца им вдъхваше малко увереност.
— Ти сигурно чуваш и виждаш нещо — му каза дон Барехо преди разсъмване.
— Да, чувам приближаването на костенурките — отвърна синът на горите.
— Теб те изпраща провидението. Погряхме се доста на огъня, но не сме напълнили стомасите си, а сега този индианец ни обещава изключителна гощавка. Хайде, ставайте, мързеливци!
Изпразниха, а после отново заредиха аркебузите си, защото се бояха от неприятни срещи, сетне последваха индианеца. В ясното, вече изчистено от облаците небе. зората се раждаше с червени отблясъци.
Островът изглеждаше дълъг няколко мили и докато бреговете му бяха покрити с високи пясъци, във вътрешността му растяха красиви палми. Най-напред индианецът ги поведе покрай тези горички, пълни с паранеки — отвратителни черни жаби, после, станал много предпазлив, синът на горите се спря и посочи на авантюристите брега. Пред очите им се разкри невероятна гледка. Пясъчните дюни бяха почернели от костенурки, излизащи от реката на дружини и разпръскващи се по острова. Имаше два вида костенурки: едните бяха със зеленикава люспеста, сякаш мраморна броня, дълги почти два метра и широки един, а другите с кафява, изпъстрена с червеникави, безформени петна броня, с тринадесет правоъгълничета отгоре и дванадесет отдолу. Ако първите бяха много търсени заради месото, то вторите са много ценни заради бронята им, която се използва за хиляди неща.
— От кои да ловим? — попита дон Барехо, който не можеше да стои мирен.
— Нека почакаме — отвърна индианецът.
— Искаш да се върнат обратно в реката ли?
— Нека снесат яйцата си.
— На нас ще ни бъдат достатъчни само две от тези големи животни — отбеляза Мендоса. — Яйцата само биха ни пречили. Хайде, дон Барехо!
Тримата авантюристи се втурнаха сред множеството влечуги, объркаха редиците им и ги разпиляха. Бяха успели да уловят две големи костенурки, а за момента те не желаеха повече.
Върнаха се победоносно в лагера, подсилиха огъня и хвърлиха сред горящите главни едно от влечугите. Другото бяха обърнали с краката нагоре, за да не може да избяга.
— Ето ни в хотела на костенурката — заяви дон Барехо. — Усещате ли, Мендоса, и ти, Дьо Гюсак. Животното весело се пържи в собствената си мазнина.
— След дългия глад е добре дошло! — отвърна баскът. — Сега ще мога да разхлабя колана си.
Въоръжен с голям кол, индианецът бе избутал костенурката от огъня и след като издуха пепелта, с един удар на сабята на дон Барехо я отвори странично, не без помощта на другарите си.
Ароматът, който се разнасяше от изпеченото в собствената си мазнина месо, бе толкова приятен, че накара дон Барехо весело да подскочи. Ако имаха хляб, за да го потопят в ароматната мазнина, която продължаваше да цвърти около месото на костенурката, закуската им щеше да бъде още по-добра.
След като се натъпкаха с вкусното месо, тримата авантюристи и особено индианецът се посъвзеха, защото този вид костенурки могат да бъдат поднесени и на най-изтънчените трапези, въпреки инстинктивното отвращение, което предизвиква нещастното влечуго, осъдено на затвор до последния ден от живота си.
Доволно сити, те се изтегнаха в тревата с крака към огъня, за да се смели спокойно печеното месо, когато откъм горното течение на реката дочуха викове. С няколко скока четиримата преодоляха храстите, които ги деляха от сала, и съвсем не с радост забелязаха голямо кану със седем или осем мъже в него, което течението носеше към острова.
21
Кареи (исп.) — морска костенурка от топлите морета с месо, което се яде, достигаща до един метър дължина. Б. пр.