Офицерът се обърна към единия от алебардистите и му каза:
— Чу ли, Хосе?
— Да, господине.
— Значи ти не си бил на мястото си в този момент.
— И все пак, господине, заклевам се, че не съм се отдалечавал от онази врата, която горе-долу ме пазеше от дъжда.
— Може би в миг на разсеяност…
— Това е абсолютно невъзможно — отвърна решително алебардистът.
— Е тогава, кръчмарю? — попита офицерът.
— Да изпием по още няколко чаши и после ще огледаме по-обстойно къщата ми. Ей, почакайте, в избата ми има една бутилка, която е от двайсет и пет години: точно днес я държах в ръцете си. Искате ли да я опитаме, господин офицер?
— Иди и вземи бутилката отлежало вино — отговори началникът на патрула. — Ще имаме достатъчно време Д а обискираме къщата ти.
— Панкита, донеси свещ — извика гасконецът. — Дай ми и сабята, защото тази история с изчезналите мъже нещо ме ядоса.
Той грабна свещта и сабята и заслиза по стълбата, която водеше към избата. Като мина зад тезгяха, хитрият кръчмар взе и няколко покривки.
Не беше прекрачил още последното стъпало, когато видя пред себе си Бутафуоко и Мендоса.
— Е?… — попитаха в един глас и двамата.
— Лошо, приятели. Този Пфиферо е бил следен и патрулът иска да знае сега какво съм сторил с него.
— Трябва да го скрием някъде! — каза Мендоса. — Да го напъхаме в бъчвата с херес!
— Измислих нещо по-добро — отвърна гасконецът. — Искам да ви помоля да поиграете на призраци.
— Ти луд ли си, дон Барехо?
— Казвам ви, че ако не успеем да уплашим тези трима полицаи, работата при нас ще свърши зле, защото те имат намерение внимателно да огледат къщата и избата, за да търсят този проклет Пфиферо.
— Какво да направим, тогава? — попита Мендоса.
— Донесох ви покривки, с които ще се наметнете, когато офицерът и алебардистите слязат. В дъното на избата има и стари железа, ще намерите също и вериги. Преправете се на скелети или дяволи и ще видите как ще побегне патрулът!
— Качваш ли се вече? — попита Мендоса.
Трябва да занеса горе още две бутилки вино, за да завъртя окончателно главите им… След петнайсетина минути започнете да тропате. Аз отговарям за всичко.
Храбрият кръчмар поогледа прехвалените си бутилки, взе две и се заизкачва по стълбите, като стискаше здраво сабята си. После се втурна към масата, пръхтейки като тюлен.
— Пепито мой — извика Панкита, като се преструваше на уплашена, — какво ти е?
— Не знам — отвърна гасконецът, като постави на масата двете бутилки, — но след посещението на онзи мъж в черно и неговото изчезване стават неща, които страшно ме озадачават.
Тримата войници бяха пребледнели. — Какво видяхте? — попита офицерът;
— Може би се лъжа и все пак заклевам се, че забелязах в дъното на избата една бяла фигура, която танцуваше около моите бъчви.
— Искате да ни уплашите ли, кръчмарю?
— Подозирам нещо, господин офицер — каза гасконецът, докато отваряше двете бутилки.
— Какво?
— Че онзи човек, облечен в черно, съвсем не е бил добър християнин и че вместо да излезе през вратата, се е превърнал в дух, за да изсмуче виното от избата ми.
— Какви са тези измислици, дето ни ги разправяш, кръчмарю? — извика офицерът. — Аз познавам този господин и мога да ви гарантирам, че той е добър католик, защото маркиз ди Монтелимар не взема на служба при себе си еретици.
— Маркиз ди Монтелимар ли! — удиви се дон Барехо. — Кой е пък той?
— Достатъчно, кръчмарю! — отвърна офицерът. — Нямате право да узнавате тайните на полицията в Панама.
— Тогава да пием.
Гасконецът тъкмо се канеше да напълни чашите, когато откъм избата се дочуха неясни шумове. Сякаш някой удряше по метални плочи, влачеше железа и вериги.
Офицерът, двамата алебардисти и Панкита скочиха на крака, а дон Барехо се строполи на един стол.
— Кой ли вдига този шум? — попита офицерът, като измъкна сабята си от ножницата.
— Това сигурно е душата на човека, когото търсите; уверявам ви! — продума дон Барехо. — Видях я в избата.
— Подиграваш ли ни се, кръчмарю?
— Да ви се подигравам ли!… Да отидем тогава да видим. Четирима сме и сме добре въоръжени, жена ми също умее да борави добре с оръжието.
Гасконецът бе произнесъл тези думи толкова сериозно, че войниците от патрула се стреснаха. Офицерът набързо изпи една чаша вино, после, като избърса мустаците си с опакото на ръката, произнесе със сериозен глас, обръщайки се към двамата алебардисти.
— Трябва да, изпълним дълга си, другари. Изпийте по още една чаша за кураж и да отидем да видим какво става в избата на тази кръчма.