— Шест — прошепна дон Барехо, като ги преброи внимателно. — Единият е пленникът, но другият къде ли се е дянал? Този седмият ме тревожи.
— Защо, дон Барехо? — попита Дьо Гюсак.
— Защото съм сигурен, че той пази кануто.
— Ще му го измъкнем под носа — каза Мендоса. — Хайде и не сваляйте пръста си от спусъка на аркебуза.
Водени все така от индианеца й приведени, те продължиха да вървят между дюните, докато не подминаха огньовете на испанците. Кануто беше пред тях, изтеглено на брега. Само един тласък щеше да бъде достатъчен, за да го спуснат във водата.
— Виждаш ли някого? — попита дон Барехо индианеца, който не преставаше да се оглежда.
— Да, една сянка.
— На човек ли?
— Разбира се.
— Мендоса, нали все така си безпогрешен в твоите изстрели?
— Иначе нямаше да бъда флибустиер! — отвърна баскът.
— Ликвидирай този човек, докато спускаме кануто във водата.
— Ще ми трябва само един куршум.
Той се облегна на една от пясъчните дюни, насочи аркебуза и се прицели в човешката сянка, която се открояваше до кануто.
Дон Барехо и другите се втурнаха, решени да предприемат жестока борба, само и само да завладеят този много по-леко управляем от сала плавателен съд.
Внезапно отекна изстрел. Чу се вик:
— На оръжие!!
Но човекът бе паднал покосен от безпогрешния куршум на баска. В лагера на испанците се развикаха:
— На оръжие! На оръжие!
Междувременно другите двама заедно с индианеца енергично бяха тласнали кануто във водата, а баскът тичешком се присъедини към тях.
— Стой! — извикаха едновременно пет-шест гласа. — Стой! Отекнаха няколко изстрела от пистолет, но те за щастие на флибустиерите бяха твърде далечни.
— Напред! — извика Мендоса, грабна аркебуза на Дьо Гюсак и стреля още веднъж.
Подето от все така бързото течение, кануто подскочи върху вълните и се понесе към десния ръкав на Магдалена.
Не бяха изминали и сто метра, когато от далечината до тях достигнаха пушечни изстрели. Още едно кану се спущаше по течението, носено бързо от сребристите води на Магдалена. В него имаше само трима души.
— Дали това не е маркизът? — се запита дон Барехо с известно вълнение. — Мендоса, нали си сигурен в изстрелите си?
Изстрелите от второто кану, което течението носеше с шеметна бързина, отекваха един след друг. Тримата мъже, разтревожени от виковете на другарите си, вероятно се бяха досетили, че се е случило нещо, и сега стреляха като обезумели. Но те не бяха нито флибустиери, нито буканиери и куршумите им летяха доста високо.
— Твой ред е, Мендоса! — извика дон Барехо. — Сърцето ми подсказва, че в онази лодка е маркизът, който уби моя земляк.
— Но лодката много се клати.
— Стори някакво чудо, приятелю. И флибустиерските кораби се люлеят и клатушкат, но куршумите винаги улучват този, за когото са предназначени по палубите на галеоните.
Баскът премери разстоянието с поглед.
— Поне хиляда и петстотин стъпки — каза на края. — Тук е нужен Бутафуоко. Въпреки това ще се опитам да удовлетворя желанието ти, но трябва да стоите спокойно.
Той се просна на пейката при кърмата и подпря аркебуза на ръба на лодката. Кануто се открояваше все така ясно над сребристите води, осветявани от лунните лъчи. На два пъти Мендоса вдига аркебуза, като проклинаше силните вълни, после стреля.
— Не улучих! — извика. — Дай ми твоя аркебуз, дон Барехо. Приготви и твоя, Дьо Гюсак. Ще пробвам и с трите.
Грабна пушката, която страшният гасконец му подаде, и отново започна да се цели, докато кануто продължаваше да подскача. Отекна втори изстрел, последван от вик. Сега в кануто бяха останали само двама души.
Гасконецът се обърна към индианеца:
— Ти, който виждаш всичко, чувствуваш всичко и чуващ всичко, би ли могъл да ми кажеш дали убитият е млад или стар?
Червенокожият го погледна както се гледа луд, после разтърси рамене и промълви:
— Вече не виждам и не чувам нищо.
В този момент на носа на кануто проблеснаха две светкавици. Те бяха в отговор на жестоката провокация на баска, но както вече казахме, само флибустиерите и буканиерите можеха да стрелят от такова разстояние с вероятност да улучат.
— Хайде, отговори им! — извика дон Барехо.
— Може би ще бъде по-добре — отвърна Мендоса.
Той отново залегна на пейката и дълго се цели в двамата мъже в кануто, които вече не отговаряха на изстрелите, сякаш патроните им се бяха свършили. Изстрелът дълго отзвучава под тъмните гъсталаци от двете страни на реката и накара няколко каймана да изхвръкнат над водата. След минута отекна още един изстрел и четиримата мъже извикаха победоносно. Още един човек бе паднал на дъното на лодката.