Но преди да предприемат това страшно спускане, флибустиерите, които в края на краищата държаха на кожата си, особено сега, когато приказните богатства на Великия Качико бяха толкова близо, направиха серия от опити, за да проверят дали могат да се доверят на този нов плавателен съд.
Бяха хвърлили пет или шест с по два огромни камъка на дъното, приблизително с теглото на двама души, и бяха забелязали, че всичките успешно се спуснаха по водопада, обръщайки се едва след скока. Тъй като всички флибустиери бяха изключително добри плувци, те не се плашеха от това, че ще се намокрят.
Но в момента, в който трябваше да предприемат този скок, всички мъже, свикнали да гледат смъртта в очите, бяха изплашени.
За щастие сред тях бяха двамата смели гасконци и Мендоса.
— Наистина ли искате да дадете пример? — попита Равно, който изглеждаше обзет от ужас.
— Разбира се, господине. Гасконците и баскът са винаги начело на останалите.
— Ако успеете, моля ви да внимавате за малката графиня ди Вентимилия, която ще се спусне заедно с Бутафуоко.
Спуснаха във водата два панера с пръти. Гасконец номер едно и Мендоса влязоха в първия. От тежестта им кошът наполовина потъна във водата. Дьо Гюсак и индианецът влязоха във втория.
Тласнаха панерите и повлечени от течението, те бързо стигнаха до водоскока, където водата застрашително ревеше и изхвърляше настрани огромни пръски.
Четиримата мъже се стараеха да управляват добре панерите и най-вече да не загубят равновесие, тъй като тези кошници бяха изплетени от леки дървени кори. В един миг, точно когато най-малко очакваха това, те се озоваха върху водоскока. Никой не успя да подтисне вика си на ужас, съзирайки страшна гледка. Водите на реката се сгромолясваха с рев през каналите, сякаш нямаха търпение да се измъкнат от тази теснина и да поемат своя спокоен ход. Двата панера се завъртяха малко, подети от противотеченията, после те ги запокитиха с голяма сила.
Действително гасконците и баскът имаха изключителен късмет, защото, без да разберат как, се оказаха под бързея, все още вътре в панерите, които бяха издържали невероятното изпитание. —
Насочиха се към брега, като яростно маневрираха с прътите, и оттам направиха знак на флибустиерите, които ги наблюдаваха високо от скалите, да опитат и те на свой ред да се спуснат.
Това бе знакът за тръгване.
Под ръководството на Бутафуоко бяха образувани няколко малки флотилии, свързани помежду си посредством здрави лиани, за да си помагат хората взаимно.
Всеки миг водите поемаха все нови и нови панери, защото вече всички бързаха да достигнат долния край на бързея.
Не всички обаче имаха късмет: някои от панерите се разбиваха на дъното на водопада заедно с хората в тях.
Два часа по-късно отрядът се разположи край една гора. Запалиха веднага големи огньове, за да изсушат барута и сушеното месо, единствената им останала храна.
Малката графиня ди Вентимилия, посрещнала смело страшното изпитание заедно с Бутафуоко, също се намираше в лагера.
Както винаги в такива случаи, най-видните флибустиери се събраха на съвет, за да решат какво да правят. Надделя мнението да изпратят индианеца заедно с дванадесет въоръжени мъже до големите села на племената на Великия Качико, за да ги предупредят, че очакваната наследничка най-после е пристигнала и че тя ще приеме почитта на своите поданици на самата държавна граница.
Индианецът потегли незабавно, горд, че води ескорт от дванадесет бледолики мъже, всичките въоръжени с гърмящи пръчки.
Почти цели три дни лагерът остана без вест от малката експедиция и Равно и Бутафуоко вече започваха да се тревожат, когато към обед на третия ден индианецът и флибустиерите се зададоха, придружени от шестдесет воини, въоръжени с лъкове и пръчки и предвождани от юнко22, най-възрастния и с най-голяма слава магьосник на всички племена.
Испанският език беше популярен дори и сред туземците, които не можеха да търгуват с нито един друг народ; ето защо Равно и Бутафуоко веднага се разбраха със славния вожд, който след смъртта на Великия Качико управляваше племената.
Малката графиня ди Вентимилия бе отведена в една колиба, изплетена от клони, и там показа на всички воини татуировката на дясното си рамо, изобразяваща триъгълник със седем звезди, обграждащи малка червена змия.
Доказателството беше очевидно, защото тайнствената татуировка, известна само на магьосниците и на най-прочутите воини сред племената, по никакъв начин не можеше да бъде фалшифицирана.
— Ти си тази, която очакваме от толкова време — обърна се юнко към малката графиня. — Пък и без този отличителен знак ти имаш огнените очи и чертите на покойния Качико. Всички ние сме готови да ти се подчиняваме.