— Панкита! — извика дон Барехо. — Вземи копието и донеси още една свещ.
— Но ти нали носеше една, когато слезе в избата — отвърна кастилката.
— Изпуснах го, когато ми се стори да виждам скелета на русия човек. Готови ли сме? Господин офицер, моля ви да бъдете близо до мен. Знаете, че аз не съм военен и не съм боравил с друго до днес освен с бутилки.
— Тук сме! — потвърди началникът на патрула, когото сякаш отлежалата малага бе ударила право в краката.
Тримата войници тръгнаха, предвождани от дон Барехо, който носеше лампата и стискаше здраво вярната си сабя, следвани от красивата кастилка, въоръжена с огромно копие.
2. Лов на духове
Решили твърдо да освободят избата на кръчмата „Ел Торо“ от духа на русия мъж в черно, четиримата мъже заслизаха по петдесетте стъпала на дългата стълба.
Още след първите десет стъпала на дон Барехо му се стори необходимо да направи кратка почивка и да начертае във въздуха със сабята си голям кръст.
Сякаш духовете забелязаха този християнски знак, та отново започнаха да тракат с железата и да влачат веригите, удряйки с тях по буретата и вдигайки адски шум.
Офицерът и двамата войници бързо се върнаха назад, като изкачиха обратно няколко стъпала и се блъснаха в красивата кастилка.
— Господин офицер — прошепна гасконецът, като се преструваше на много уплашен. — Искате да ме изоставите сам с душата на онзи човек?
— Не, не, само искам да си поема малко дъх — отвърна пребледнял офицерът.
— Трябваше да пийнете още малко, преди да се изложите на опасност в тези катакомби.
— Голяма ли е избата ви?
— Никога не съм успявал да я обходя цялата. Говори се, че стига до костницата на градските гробища.
Впечатлени още повече от това разкритие, войниците се поколебаха малко, преди отново да започнат да слизат по стълбите.
— Да тръгваме ли? — попита дон Барехо, който умишлено клатеше лампата, симулирайки нарастващ страх.
— Светете по-добре — отвърна офицерът. — Струва ми се, че ръката ви много се клати.
— Канариос#! Аз вървя най-отпред и ще бъда първият грабнат и отнесен в ада и костницата. Спомнете си, че имам и жена, и то хубавичка отгоре на всичко.
— Сега е моментът да покажете пред нея колко сте смел.
— Ако е заради Панкита, ще сляза веднага и ще пребия всички духове, които обезпокояват избата ми — отвърна гасконецът.
Той повдигна лампата, направи още веднъж кръст във въздуха и смело заслиза по стълбите, макар че продължаваха да се чуват удари на вериги по бъчвите и от време на време вой, който сякаш излизаше от гърлата на разярени вълци. Когато стигна почти до средата, гасконецът отново се спря:
— Господин офицер — изрече той с променен глас, — краката не ме удържат вече.
— Не се показвайте малодушен пред жена си! — отвърна началникът на патрула.
Гасконецът пое дъх и най-после се реши да преодолее и останалите стъпала. Сега избата се откриваше пред тях обширна, с високи стени и доста голямо количество бурета. Изведнъж пред очите им се разкри смразяващо кръвта представление. Стенанията, виковете, шумът от железата бяха престанали, но неочаквано от двата реда крайни бъчви изскочиха два скелета и започнаха да се въртят вихрено, размахвайки белите си дрехи.
Дон Барехо извика силно и изпусна лампата на земята.
— Да бягаме!… Да бягаме!… — викаше той, но с такъв приглушен глас, сякаш някой го бе стиснал за гърлото.
И тримата, войниците и офицерът, се обърнаха кръгом и задъхвайки се, се заизкачваха по стълбите, бутайки пред себе си Панкита, която пищеше така, сякаш някой я дереше. Само за няколко секунди всички се намериха отново в кръчмата. Войниците бяха бледи и задъхани, сякаш бяха загубили гласовете си. За щастие на масата все още имаше вино и няколко чаши отлежал херес, изпити на екс, повдигнаха малко духа на нещастниците.
— Избата ти е прокълната! — каза офицерът, щом се съвзе. — Няма да се занимавам повече с този въпрос. Отворете ни!
— Как?… Отивате ли си, господин офицер? — извика Панкита, която се бе отпуснала на един стол, преструвайки се на страшно уплашена.
— Войниците никога не са се били със сенки, хубавице! — отвърна началникът на патрула.
— И къде да отидем да спим сега? Под дъжда ли?… — попита дон Барехо, като се преструваше, че си скубе косите.
— Идете и потропайте на вратата на някой близък.
— Тогава ще трябва да му разкажа защо аз и жена ми сме избягали и утре целият квартал ще узнае, че в избата ми се разхождат духове от костницата
— И ще бъдем напълно разорени! — въздъхна красивата кастилка.