— Действително, бях започнал да се отегчавам до смърт. Да, но жена ми?
— Остави я тук да върти кръчмата — отвърна Мендоса. — Когато се върнем, няма да се налага повече да продаваш вино, а Панкита само ще показва многобройните си тоалети и накити.
Изкачиха се бързо по стълбите. После наметнаха пелерините си и излязоха.
— Кога ще се видим отново? — попита дон Барехо.
— Ако ни потрябваш утре, ще трябва да последваш индианчето, което ще ти донесе писмото ни — отвърна Бутафуоко. — Междувременно ще потърсим начин да те отървем колкото се може по-бързо от фламандеца, за да не се компрометираш.
Двамата бързо се отдалечиха, но едва бяха завили зад ъгъла, когато един човек, скрит дотогава в плътната сянка на стара колонада, се втурна по петите им.
Развеселени от изпитото в кръчмата „Ел Торо“ вино, буканиерът и флибустиерът вървяха спокойно по улиците под проливния дъжд. Нито единият, нито другият бяха усетили човека, който ги следваше неотклонно. Бяха отминали вече десетина кални улици, когато стигнаха до къщичка на два етажа. Видът й бе приветлив, а на вратата висеше внушителна табела с надпис „Странноприемница Рио Верде8“.
— Стигнахме!… — промълви Мендоса. — Дали сеньорита Инес ди Вентимилия ни очаква още?
— Виждам светлина през капаците на един от прозорците. Или госпожицата е будна, или това е моят верен буканиер.
Тъкмо наближиха вратата на къщата и един човек, загърнат в широка къса наметка, изскочи от една странична уличка, и то така стремително, че блъсна лошо Мендоса.
— Ей, приятелю, да не би да сте пили? — извика баскът. — Пазете се, защото нямам навика да се оставям първият срещнат през нощта негодник да ме блъска два пъти.
Непознатият отстъпи две-три крачки назад и разтвори наметалото си, като проговори:
— Струва ми се, кабалеро, че ме нарекохте негодник.
— Е, и?
— Бих искал да зная с кого ще кръстосам шпагата си, за да проверя дали е достоен за мен.
— Но кой сте вие?
— Дон Рамон де лос Монтес, син на знатен испанец.
— И аз не съм недостоен за вас, дон Рамон де лос Монтес, аз съм граф дон Диего де Алкала и Верагруа и херцог ди Сабалиос.
— А другият? — попита синът на знатния испанец, или поне този, който се представяше за такъв.
— Тъй като аз не съм ви нарекъл негодник, господин де лос Монтес, предпочитам за сега да остана инкогнито. Бих ви помолил обаче да отложите за утре този въпрос, който ми се струва твърде подозрителен, защото мисля, че вие сте толкова син на знатен испанец, колкото аз съм син на Монтесума, нещастния император на Мексико.
— Какво! — извика непознатият, като измъкна бързо сабята си. — Наричате ме негодник и се съмнявате в титлите ми!
— Би могло да се каже, че имате желание да се карате — отвърна Бутафуоко.
— Канариос! Аз съм най-спокойният човек на света, но когато ме обидят, ставам страшен. Вие обидихте сина на един знатен испанец и ще се лее кръв, господа! Ако не желаете да се биете, последвайте ме до най-близкия полицейски пост.
— Ти си само един жалък авантюрист, който желае да се бие с шпага, невъздържан, отвратителен негодяй! — извика Мендоса и също измъкна шпагата си.
Както знаем, Мендоса беше първокласен фехтовчик, не по-лош от страшния гасконец дон Барехо.
Тъй като желаеше да уреди по-бързо този въпрос от страх да не дойде патрула, той решително атакува неприятеля.
Няколко минути след това непознатият бе принуден да отстъпи и почти се облегна на стената. Изглеждаше много учуден, че е намерил такъв изключителен противник. Вероятно бе разчитал да се отърве от двамата си съперници само с няколко удара на сабята.
Внезапно непознатият извика и изпусна сабята си, после се подпря на стената. Мендоса го бе пробол силно в лявото рамо отдолу нагоре. Баскът бавно изтегли острието, чийто връх се бе обагрил с кръв, и реагира ядно…
— Много високо! — каза. — Трябваше да го пробода в сърцето. В този момент мнимият син на знатен испанец се свлече на земята от силната болка и остана там неподвижен.
— Мъртъв ли е? — попита Бутафуоко.
О, не — отвърна Мендоса. — Но раната трябва да е страшно болезнена.
— Междувременно вратата на странноприемницата се отвори и един висок мъж, приличащ поразително на Бутафуоко, със същата такава гъста брада и силно загоряло лице се появи, като носеше в едната си ръка фенер, а в другата дълъг аркебуз.
— Какво става тук, приятели? — попита той, като се приближи тихо до буканиера и флибустиера.
— Не зная повече от теб, Вандое — отвърна Бутафуоко. — Този негодник ни предизвика и Мендоса се възползва от случая, за да му даде добър урок по фехтовка.