- Може да не се побере в шкафовете - отвърна Бри.
- Опитайте се да я сместите - настоя Алекс. - Знаете отношението на мами и папи към безпорядъка. Което ми напомня, Джули, ти сети ли се да вземеш батерии?
Тя поклати глава и попита на свой ред:
- Ами ти?
- Ако бях взел, нямаше да те питам - призна Алекс.
- Не ни трябват батерии - вметна Бри. - Фенерчетата работят.
- Трябваха ми за радиото - поясни Алекс. - Но явно ще се наложи да почакам.
- А ти какво ще правиш? - поинтересува се Джули.
- Трябва да проверя някои неща - отговори Алекс. -Вие си вършете работата, аз ще си върша моята.
- Да, господарю - измрънка Джули.
Алекс излезе от стаята и отиде в спалнята на родителите си. Ако мами се прибереше и го завереше да тършува из вещите й, щеше да го убие. Но Алекс прецени, че е уместно да провери дали в жилището има пари в брой. Той все още разполагаше с бакшишите си от сряда, които бяха повече от обикновено, благодарение на мъжа от 12 Б, но пак не представляваха особено голяма сума.
Първо провери чекмеджетата на скрина, за да види дали измежду дрехите не е скрит плик с пари. После отвори нощните шкафчета на родителите си. И там нямаше нищо. Докосна с пръсти молитвената броеница на мами и му се прииска тя да беше взела наниза със себе си.
След това отиде при гардероба и прерови джобовете на всички панталони на баща си. Усилията му бяха възнаградени с няколко монети и банкноти по два долара.
Върху нощното шкафче на баща си Алекс откри ключ за кабинета му. Едва ли щеше да има пари там, но все пак момчето искаше да се увери лично. Папи беше забранил на децата да влизат в кабинета в негово отсъствие, а дори когато беше там, единствено Карлос имаше привилегията да му прави компания.
Когато мина през хола, завари Бри и Джули погълнати в работа.
- Къде отиваш? - попита го Бри.
- В кабинета на папи.
- Папи няма да е доволен - заяви Джули.
- Ще разбере - въздъхна Бри. - Особено като види колко консерви с гъби си му донесла, Джули.
Алекс си представи как папи се храни цял месец единствено с гъби и се усмихна. Излезе от апартамента и измина няколкото крачки до кабинета на папи. Помещението беше най-обикновен килер за провизии, но папи го беше оборудвал с бюро и може би беше оставил някакви пари там.
В ъгъла имаше малък хладилник и момчето го отвори от любопитство. Имаше три кутии бира и неотворен стек. Алекс вече знаеше къде да потърси пиене, ако Джули му опънеше нервите.
В чекмеджето на бюрото Алекс откри указател за всички апартаменти, тесте карти и два плика. И двата бяха запечатани, но Алекс напипа ключове. На единия пишеше 11 Е, на другия - 14 Ж. В плика на 11 Е, изглежда, имаше и пари. Любопитството и отчаянието надделяха над страха и Алекс отвори плика. Откри две двайсетачки и мостра на цвят за боя. Явно папи се беше съгласил да пребоядиса 11 Е и парите бяха за закупуване на боята. Ала щом папи нямаше да успее да се върне в близките дни, най-вероятно същото важеше и за хората от 11 Е и 14 Ж.
Алекс прибра пликовете в джобовете на панталона си. Подвоуми се какво да прави с бирата, но прецени, че е по-добре да я отнесе в апартамента. Пък и папи щеше да поиска бира в мига, в който се прибереше, без значение кога точно щеше да стане това.
С бакшиша от сряда, няколкото банкноти от панталоните на папи и четиресетте долара на 11 Е, общата сума възлизаше на малко повече от петдесет долара. Трябваше да са му достатъчни, докато се върнеше мами.
Алекс влезе в апартамента, повлякъл бирите със себе си.
- Папи наистина ще те убие - каза Джули.
- Само ще му ги пазя - отвърна Алекс. - Преброй ги. Девет кутии.
- Според теб кога ще се върне папи? - попита Бриана.
- Сигурно в края на следващата седмица - предположи Алекс. - Трябва първо да отворят летището, което може да отнеме известно време.
- Мислиш ли, че мами ще се прибере тази вечер? -продължи с въпросите Бри.
- Мами може да не успее да се измъкне от Куинс -отговори Алекс. - Отец Франко каза, че метрото е затворено.
- Забавно е как тя не може да се измъкне от Куинс, а папи не може да се измъкне от Пуерто Рико - отбеляза Бри. - Сякаш и двамата са много далеч.
- Какво му е забавното? - озъби се Джули. - Знаем ли въобще, че са добре?
- Пресветата Дева бди над тях - каза Бри. - Нали, Алекс?
- Разбира се - отговори той и се помоли обятията на Богородица да са достатъчно широки, за да обгърнат милионите хора, мъртви и изчезнали, стенещи за милост.
събота, 21 май
Алекс знаеше, че сестрите му ще пожелаят да отидат на литургия в неделя, но не беше напълно убеден, че е редно да чуят думите на отец Франко. Паниката в самия Алекс ставаше все по-страшна и неконтролируема с всяка изминала минута. Непрекъснато си повтаряше, че обаждането действително е било от папи, че Бри не е сбъркала, че е въпрос на време той да се върне. Но не можеше да прогони от съзнанието си образа на малкото градче, отнесено от шестметрови приливни вълни, и предсмъртните писъци на папи.