Поне на този въпрос Алекс можеше да отговори честно.
- Говорих с него в четвъртък. Поделението му тъкмо потегляше нанякъде, но той е добре.
- Чудесно, това е чудесно - отвърна Джими. - Луис и Карлос са добре - изкрещя той към Лорейн. - Но не знаят нищо за Изабела.
- Сигурно ще научим нещо преди вас - каза Алекс. -Просто исках да проверя дали не сте говорили с нея.
- Не сме. Алекс, наред ли са нещата при вас? Грижиш ли се за сестрите си? Искаш ли да ги изпратиш при нас, докато се върнат Луис и Изабела?
Алекс прецени, че идеята не е добра. Джули и Лорейн не се разбираха особено, а Бри щеше да е по-доволна вкъщи.
- Не, всичко е наред. Но мерси.
- Добре - въздъхна Джими. - Пазете се. Ще се молим за всички вас. А когато разберете нещо за Изабела, звъннете ни.
- Задължително - отвърна Алекс и затвори.
Отиде обратно при дивана и се зачуди дали да не направи нов списък - ясно и стегнато подреждане на доказателствата, които подкрепят или отхвърлят възможността майка му да е жива.
Погледна часовника си. Наближаваше два следобед, а Алекс нямаше как да знае кога щяха да си дойдат сестрите му. Ако искаше да осъществи други разговори, не можеше да си позволи излишно разтакаване.
212-555-2489.
- Свързахте се с горещата линия за роднини на изчезнали граждани на Ню Йорк. Ако изчезналият член на семейството ви е мъж, натиснете 1. Ако е жена, натиснете 2. За деца под дванайсет години, натиснете 3.
Алекс почти натисна 1 за баща си, но осъзна, че служителите в Ню Йорк Сити не биха могли да знаят какво е положението в Милагро дел Map. Натисна 2.
- Следващата информация е само за роднини на жители на Ню Йорк от женски пол, които са изчезнали в сряда вечерта, осемнайсети май - произнесе женски глас. - Ако сте роднина на изчезнала жена от Ню Йорк, натиснете 1.
Алекс натисна 1.
- Ако вашата роднина е от Бруклин или Стейтън Айлънд, натиснете 1. Ако е от Манхатън, Бронкс или Куинс, натиснете 2.
Алекс натисна 2.
- Телата на неидентифицираните жени се пазят в „Янки Стейдиъм“ - продължи гласът. - Ако искате да отидете в „Янки Стейдиъм“ и да потърсите изчезналата си роднина, натиснете 1.
Алекс натисна 1.
- Следващият оглед на телата ще се осъществи на двадесет и шести май, четвъртък, в единайсет и трийсет часа - обяви гласът, като променяше тона си при съобщаването на всяка цифра. - Ако искате да отиде на следващия оглед, натиснете 1.
Почти без да мисли, Алекс натисна 1.
- Автобусът за вашия оглед ще тръгне от „Порт Ауторити“ в единайсет и трийсет часа в четвъртък, двайсет и шести май. Моля бъдете на „Порт Ауторити“ един час по-рано. Само по един представител на семейство ще бъде допускан в автобуса. Само лицата, явили се на посоченото място, ще бъдат допуснати на огледа в „Янки Стейдиъм“. Ако искате да запазите място за автобуса от единайсет и трийсет часа на двайсет и шести май, моля, съобщете името си буква по буква.
Алекс изпълни инструкцията.
Системата пусна повторно записа на името му и го помоли да натисне 1, за да потвърди информацията. Алекс натисна 1.
-Благодаря ви - изрече гласът. - Запазихте място за автобуса на двайсет и шести май, който тръгва от „Порт Ауторити“ в единайсет и трийсет часа. Ако искате да резервите място за друг автобус, за да откриете изчезнал мъж, жена или дете от Бруклин или Стейтън Айлънд, моля, натиснете 1. В противен случай затворете.
Алекс затвори. Запита се какво беше направил. Защо се беше съгласил да отиде точно на „Янки Стейдиъм“ и да търси там майка си, която най-вероятно се намираше в Куинс, затрупана от работа? Тя несъмнено щеше да се върне до четвъртък. Защо въобще си беше помислил, че тя може да е неразпознато мъртво тяло, лежащо във временна морга?
Нямаше значение. Ако мами се върнеше, Алекс просто нямаше да се качи на автобуса. Но ако не получеха вести от нея до четвъртък, момчето трябваше да я потърси.
В този миг осъзна, че е същинска лудост да не опита да позвъни на папи, без значение цената на разговора. Откри тефтерчето на мами и набра номера на нана.
- Съжаляваме. Обажданията до Пуерто Рико временно не може да бъдат осъществени.
Това не означаваше нищо. Връзката с Пуерто Рико все някога щеше да бъде възстановена и тогава Алекс щеше да говори с папи.
Просто беше нужно известно време. Време и чудо.
понеделник, 23 май
Токът дойде около единайсет часа предобед. Бри и Джули незабавно се скараха за дистанционното, ала след минута разбраха, че заради обявения национален траур всички телевизии излъчват панихиди с проповеди, хорове и политици.