- Пуснете си някое DVD - посъветва ги Алекс. -Аз отивам да се поразходя.
Излезе, докато сестрите му спореха кое DVD да гледат. Надяваше се да изберат нещо забавно.
Закрачи към „Сейнт Маргарет“, защото не знаеше къде другаде би могъл да отиде. Почти всичко беше затворено, но Алекс предполагаше, че градът ще се оживи отново утре, когато денят на траур ще е приключил.
Църквата гъмжеше от хора, но Алекс научи, че отец Франко е в кабинета си. Пред вратата вече чакаха петима души. Алекс смяташе, че е редно да има официален списък и да се знае кой след кого е, но реши да се довери на почтеността на хората, които помнеха в какъв ред са дошли. Две жени подсмърчаха, а един мъж се взираше в обувките си, сякаш очакваше да се развържат сами.
Час по-късно бяха дошли още шестима души и вече беше ред на Алекс да влезе при отец Франко. Момчето го завари зад затрупано с документи бюро, небръснат и без сако.
- Благодаря, че ми отделяте време, отче - каза Алекс. - Знам колко сте зает.
- Моля, седни - покани го отец Франко. - Ти си един от синовете на Изабела Моралес, нали?
- Да, отче. Казвам се Алекс Моралес.
- Добре ли е майка ти? - попита отец Франко. - Не съм я виждал последните няколко дни.
- Не знам - отговори Алекс. - Отиде на работа в сряда и не сме я чували оттогава.
Отец Франко потръпна.
-Хората ми споделят подобни истории цяла седмица. Мога ли с нещо да помогна на семейството ти?
-Надявам се - каза Алекс. - Не знаех към кого да се обърна. Става дума за баща ми. Беше в Пуерто Рико за погребението на баба и от известно време не можем да се свържем с него. Чудех се дали не знаете нещо за Пуерто Рико и ситуацията там.
- Къде точно в Пуерто Рико е той? - попита отец Франко.
- В Милагро дел Map. По средата между Сан Хуан и Фахардо, на северното крайбрежие.
Отец Франко кимна.
- Ще опитам да се свържа с нашата епархия. Може да знаят нещо за тази в Сан Хуан. - Набра номера и се усмихна, когато някой отговори на второто позвъняване. - Да, здравейте. Обажда се отец Микаел Франко от „Сейнт Маргарет“. Събирам информация за града Милагро дел Map в Пуерто Рико. На северното крайбрежие е, източно от Сан Хуан. - Погледна към Алекс. - Нали е на изток?
- Да, отче - отговори Алекс. Юмруците му бяха стиснати толкова силно, че ноктите се врязваха в дланта му.
- Да, да, разбирам. Да, ще изчакам. - Постави длан върху телефона и се усмихна извинително на Алекс. -Човекът, с когото разговарям, не знае нищо за Пуерто Рико, но е убеден, че някой около него има информация, и в момента проверява.
Алекс кимна.
- Та къде учиш? - попита отец Франко.
- В „Сейнт Винсент де Пол“ - изрече Алекс.
Вече почти не помнеше как изглеждаше сградата на училището.
- Впечатлен съм - призна отец Франко. - Мен не ме приеха. Единайсети клас ли си?
- Да, отче.
- Родителите ти сигурно се гордеят с теб. - Насочи вниманието си обратно към телефона. - Да, да, Милагро дел Map, на северното крайбрежие. Да, разбирам. Да. Благодаря ви.
- Колко е зле положението? - попита Алекс, опитвайки се да звучи шеговито.
- Трудно е да се каже - призна отец Франко. - Информацията е доста оскъдна. Доколкото знаят, крайбрежието на Пуерто Рико е понесло сериозни щети. -Замълча за момент. - Много сериозни. Човекът, с когото говорех, не знаеше нищо за Милагро дел Map, - но ситуацията е изключително тежка по цялото крайбрежие. Инфраструктурата е съсипана и осъществяването на връзка с бедстващите райони е трудно. Съжалявам. Иска ми се да мога да те уверя, че градът на баща ти не е засегнат, но просто няма как да разберем.
- Знаят ли кога нещата ще се оправят? - попита Алекс. - Тоест кога ще има телефонна връзка и кога ще възобновят полетите от Пуерто Рико?
Отец Франко поклати глава.
- Трябва да се молим за Божията милост. Не знам какво друго да ти кажа.
Алекс се изправи и се опита да се усмихне.
- Благодаря ви, отче.
- Ще се моля за теб и семейството ти. Моля те, уведоми ме, когато имаш вест от родителите си.
- Непременно - кимна Алекс и излезе от кабинета.
Отпред вече имаше десетима души, погълнати от собствените си беди. Алекс отиде при таблото за съобщения, но там нямаше нищо ново, само още списъци с имена на мъртви и изчезнали. Опита да се помоли за душите им, но думите бяха изгубили смисъла си.
3 .
вторник, 24 май
Когато Алекс пристигна в училището на следващия ден, откри на вратата бележка, приканваща учениците да се съберат в параклиса. Алекс последва другите момчета натам. Завръщането в училище беше успокояващо. Беше изпратил Бри и Джули до „Холи Ейнджълс“, просто за всеки случай. Макар в Ню Йорк да имаше по-малко хора, градът изглеждаше по-опасен.