Алекс се приближи към останалите единайсетокласници. Говоренето в параклиса беше строго забранено, но момчето чувстваше трептящото из въздуха напрежение. Крие Флин, който беше седнал между приятелите си Тони Лорето и Кевин Дейли, махна към него, но Алекс поклати глава и избра едно самотно място по-далеч от тях. В нормални обстоятелства би отишъл при другите момчета, ала точно в момента не беше готов да си приказва с тях за станалото през последните пет дни.
Огледа се из параклиса, за да провери дали празните места бяха повече от обикновено. Действително беше така. После осъзна, че не вижда нито един от тримата училищни свещеници. Някои от другите учители също не се забелязваха, но те може би просто не бяха влезли в параклиса - не всички идваха редовно. Но свещениците трябваше да са тук.
Недопустимата шумотевица нарасна, когато и другите момчета забелязаха отсъствието. Алекс долови, че някои от учениците са притеснени, дори уплашени. Група седмокласници започнаха да сумтят, сякаш току-що бяха осъзнали, че се е случило нещо лошо. Алекс усети в себе си познатата вълна на възмущение, срещу която принципно се бореше, но днес приветства като стар приятел. „Глезени богаташчета“, помисли си той. Не знаеха какво са изчезнали родители, безпомощни сестри и фенерчета за трийсет долара. Техните майки, бавачки и слугини ги обгрижваха и ги предпазваха от всичко. Обаче самите бавачки и слугини се бяха сблъсквали с реалността, Алекс беше сигурен в това.
- Тишина!
Шумът утихна. Това беше гласът на властта. Алекс се взря във възрастния свещеник. Беше непоклатимо висок, изпит, с оредяваща бяла коса, гъсти черни вежди и уста, която сякаш никога не се усмихваше.
- Божичко - прошепна Кевин. - Жив мъртвец.
- Името ми е отец Франциск Патрик Хавиер Малруни - обяви той с толкова леден глас, че Алекс усети по гърба си тръпки, въпреки че въздухът в параклиса беше като в парник. - Поради извънредните обстоятелства, в които се намира епархията, бях помолен, въпреки пенсионирането ми, да поема поста на директор на академия „Сейнт Винсент де Пол“. Отец Ший, отец Донъли и отец Делвичио бяха временно назначени на други позиции.
Дори стоманеният поглед на отец Малруни не успя да възпре реакцията на момчетата при новината, че тримата най-важни хора в академията, включително Отец Ший - директора, и отец Донъли - заместник-директора, вече ги нямаше.
-Тихо! - нареди отец Малруни, - Други двама членове на академията, господин Дейвис и господин Ваник, няма да се завърнат на работа. До края на срока няма да им бъдат назначени заместници. Ако имате някакви въпроси относно учебната си програма, може да се обърнете към мен в работно време. В допълнение на поста на директор, поемам ролята на учител по латински език и богословие за напреднали. Преди да изляза в пенсия, преподавах и по двата предмета в „Сейнт Винсент де Пол“. Напълно е възможно да съм преподавал на бащите ви по тези предмети.
„Не и на моя баща“, помисли си Алекс.
- Освен това двама служители от охраната и един от кухненския персонал също няма да се върнат на работа - продължи отец Малруни. - Не можем да осъществим връзка с друга служителка от кухнята, така че е редно да приемем, че и тя няма да се върне. Тъй като персоналът не достига, ще се наложи учениците да поемат допълнителни задължения. След края на литургията отговорниците на класовете трябва да се явят в стая двайсет и пет, за да обсъдим този въпрос.
Алекс насочи очи към Крие Флин, който, щом усети погледа му, се обърна и сви рамене.
- Епархията е на мнение, че случилото се през последните няколко дни е едва началото - говореше отец Малруни. - Колкото и да е неприятна тази мисъл, трябва да признаем, че ни очакват множество лишения, несгоди и смърт. - Гробовното изражение на лицето му докара няколко момчета до сълзи. - Потърсете вдъхновение сред житията на ранните християнски мъченици - каза отец Малруни. - Те смело препускали към смъртта, тъй като имали непоклатима вяра във вечния живот.
- Но те са умрели за нещо! - извика един деветокласник.
- Тишина! - ревна отец Малруни. - Това е параклис, не градският площад. Никой от нас няма право да оспорва решенията на Бог.
Дори момчета, които плачеха, мигновено престанаха, сякаш самите сълзи бяха обявени за грях.
- Докато съм директор, присъствието на сутрешната литургия ще бъде задължително - обяви отец Малруни. - Ако в остатъка от седмицата имате свободен час заради отсъствието на учител, трябва да дойдете в параклиса и да прекарате времето в молитви и размишление. A cruce salus.1