- Алекс, ти ли си? - попита Бриана.
- Да. Отвори ми - отговори той. - Какво става?
Бри открехна вратата.
- Тъкмо изгасна токът - каза тя. - Преди малко и кабелната спря.
- Алекс, къде е фенерчето? - обади се Джули.
- Виж дали не е върху хладилника- отвърна Алекс. - Би трябвало да е там. Къде е мами?
- Повикаха я в болницата - обясни Бриана. - Преди известно време. Мами каза, че е станало нещо ужасно и са се обадили на всички служители.
Джули влезе в хола, като размахваше фенерчето в ръка.
- Там е само от две седмици и вече не могат да се справят без нея - изкоментира тя.
- Казали са й, че не знаят колко дълго ще трябва да остане там - добави Бриана.
- Папи се обади, докато те нямаше - вметна Джули. - Каза, че всички са пристигнали и погребението на нана ще е утре. Ще ми се да бяхме отишли с него.
- Не разбирам защо - изгледа я Бриана. - Ти винаги си намираш оправдания да се измъкнеш от семейните сбирки.
- Дръж се по-мило - каза Джули. - Фенерчето е в мен.
- Използвай го, за да откриеш радиото - предложи Алекс. - Може би целият град е останал без осветление.
За пореден път се замисли колко по-удобно би било, ако семейството му можеше да си позволи да закупи компютър. Не че това щеше да е от полза, ако нямаше ток.
- Обзалагам се, че е свързано с луната - заяви Бриана.
- Защо луната? - попита Алекс. - Слънчевите петна предизвикват проблеми, но никога не съм чувал за лунни петна.
- Не лунни петна - уточни Бриана. - Тази вечер някакъв астероид трябваше да се удари в луната. Една от учителките спомена нещо такова. Щяла да ходи на метеорно парти в Сентръл Парк, за да наблюдава събитието.
- Да, и аз чух за това в училище - отговори Алекс. -Но не разбирам как може астероид да спре тока. Нито пък защо викат мами в болницата.
- Радиото не работи - въздъхна Бриана, докато се опитваше да го включи. - Може би няма батерии.
- Чудесно - отвърна Алекс. - В такъв случай вземете фенерчето и се пригответе за лягане. Мами ще ни каже какво се е случило, когато се прибере.
- Прекалено горещо е без вентилатор - изхленчи Джули.
Алекс не разбираше как мами и Бри търпяха Джули. Карлос също я обожаваше. Папи я смяташе за сладичка, но само защото тя беше бебето в семейството. Дванайсетгодишно бебе, така я виждаше Алекс.
- Мислиш ли, че всичко е наред? - попита Бриана.
- Убеден съм - успокои я Алекс. - Сигурно в центъра е станал голям пожар. Чух доста сирени.
- Но мами работи в Куинс - отбеляза Бриана. -Защо ще я викат в болницата, ако пожарът е в центъра?
- Значи, самолетна катастрофа - предположи Алекс и си спомни как хората сочеха небето. - Напомни ми да кажа на папи, че в 12 Б има проблем с тръбите. А сега си лягай. Без значение какво се е случило, до сутринта нещата ще се оправят.
- Добре - съгласи се Бриана. - Хайде, Джули. Нека кажем една специална молитва за всички.
- Звучи забавно - измрънка Джули, но все пак последва голямата си сестра в стаята им.
Алекс си спомни, че мами пазеше оброчни свещи в кухнята. Запрепъва се из жилището, докато най-после намери една от тях и кибрит, с чиято помощ да я запали. Свещта хвърляше съвсем оскъдна светлина, но това му беше достатъчно, за да се придвижи до стаята, която някога беше делил с Карлос.
Първоначално двете стаи бяха представлявали голяма спалня, но когато семейството им се нанесе тук, папи издигна стена и сега момчетата и момичетата спяха в отделни помещения. Папи и мами си имаха своя спалня. Дори и без Карлос, апартаментът беше претъпкан, но Алекс не се оплакваше, тъй като това беше неговият дом.
Съблече се бързо, притвори вратата на стаята, за да чуе кога ще се прибере мами, духна свещта и се настани на долния дюшек от двуетажното легло. През тънката стена чуваше молитвата на Бриана, отправена към Дева Мария. Папи смяташе, че Бри е прекалено набожна, но мами твърдеше, че това е просто фаза, през която преминават четиринайсетгодишните момичета.
Алекс не беше особено убеден, че Джули ще мине през тази фаза, когато стане на четиринайсет.
Когато той самият беше на четиринайсет преди три години, се чудеше дали да не стане свещеник, но се отказа след няколко дни. Ала при Бри беше различно. Алекс наистина си я представяше като монахиня някой ден. Знаеше, че мами би одобрила.
„Сестра Бриана - помисли си той и легна настрани с лице към стената. - Сестра ми, сестрата.“ Усмихна се и потъна в сън.